В помощ на православния християнин
Сподели

Свети Кирил Йерусалимски - Слово за Кръста

Още от Свети Кирил Йерусалимски ТУК



Всяко действие Христово е слава за вселенската Църква, но кръстът е изключителна слава. Като има предвид това Павел казва: "А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа " (Гал. 6:14). Голямо е чудото на проглеждането на слепеца от Силуам (Иоан.9:7), но какво е то в сравнение с проглеждането на слепците в цялата вселена? Велико и свръхестествено е възкресението на Лазар на четвъртия ден, но какво е то в сравнение с възкресението на умъртвените от греха в цялата вселена? Чудесно е, че пет хляба са нахранили изобилно пет хиляди души (Мат. 14:21), но какво е това в сравнение с насищането на гладните за знание в цялата вселена? Чудесно е освобождението на жената, свързана от сатаната осемнайсет години, но какво е това в сравнение с нашето освобождение от оковите на греха? А кръстният венец и слепите от незнание просветли, и всички от властта на греха освободи, и целия човешки род изкупи.

Той простря на кръста ръце, за да обеме краищата на вселената, защото Голгота е среда на земята. Не са мои тези думи, а пророкът е казал: "Боже, Царю мой от века, Който извършваш спасение сред земята!" (Пс. 73:12). Човешки ръце разпростря Онзи, Който с духовни ръце бе утвърдил небето. Приковаха ги, за да бъде прикована към дървото човешката Му природа, поддала се на греха. И така като умре човешката природа, да умре с нея и грехът и ние да възкръснем в правда. Както от един човек дойде смъртта, така от един човек дойде и животът, от Спасителя, Който умря по своя воля. Спомни си думите Му: "... Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема..." (Иоан. 10:17-18).

Като претърпя Разпятието, Спасителят примири с кръвта Си на кръста небесното и земното (Кол.1:20). Тъй като хората бяха врагове на Бога поради греха, Той отреди смърт за грешниците. И ето Божията премъдрост: Той запази истината на отреденото, но прояви и силата на човеколюбието. Христос възнесе "нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте" (1 Петр.2:24). Умрелият за нас не беше обикновен човек, не беше просто Ангел, а беше Сам Бог в плът. Беззаконието на грешниците не бе толкова силно, колкото бе силна правдата на Умрелия за тях. Не бе толкова голям грехът ни, колкото бе голяма правдата на Положилия душата Си за нас. Той положи душата Си тогава, когато пожела и пак когато пожела, я прие. Искаш ли да разбереш, че Той не умря насилствено и че не против волята Си предаде дух? Той извика към Отца: "Отче! В Твоите ръце предавам духа Си" (Лук. 23:46). Предавам, за да мога пак да го приема: "А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух" (Мат. 27:50), но не за дълго, защото скоро отново възкръсна от мъртвите.

Помръкна слънцето, заради Слънцето на правдата, разпукаха се скалите заради Духовния камък, отвориха се гробниците и мъртвите възкръснаха. И така, не се срамувай от Разпнатия, но и ти с дръзновение казвай: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония" (Ис. 53:4-5). И Павел ясно казва: "Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията" (1 Кор. 15:3-4).

Още от Свети Кирил Йерусалимски ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.