В помощ на православния християнин
Сподели

"Грижата" ни за некръстените ни покойниците

Към различни теми в сайта ТУК


Често в църковната практика се случва да идват родители и близки с молба да се отслужи опело, панихида, да запишат четиридесетница или просто да "направят нещо" за починалия им роднина. В последващия разговор свещеникът разбира, че починалият e умрял извън лоното на Църквата, т. е. че самоволно е прекъснал живота си, че се е отрекъл от православната вяра и е приел друго вероизповедание или пък, че изобщо не е кръстен и никога не е принадлежал към Православната църква. Обяснението: "Църквата нищо не може да направи за вашия близък, защото каноните не позволяват" - шокира опечалените и ги обърква. Поради силната любов и желание да направят всичко, каквото зависи от тях за по-добра задгробна участ на своя близък, такова обяснение им се струва крайно сурово и номинално. В такъв момент те гледат на свещеника като на безсърдечен служител, който нехае за болката им и търси оправдание в сухите канони.

Всички предписания, дадени от Църквата за молитви и приношения за мъртвите, се отнасят до православни християни, умрели в покаяние и с вяра. Как тогава православните християни могат да изразят сърдечната си подбуда - да се молят за роднини и приятели, които са се отделили или изобщо не са се присъединявали към Църквата? Макар да е изключително строга относно поменаването на неправославни по време на литургия, Църквата не забранява на своите чеда да се молят за тях. Тя само предупреждава, че този въпрос е изключително сериозен и ни приканва да се молим с "приличие и ред" (1Кор. 14:40), а не самоволно, както и когато ни хрумне.

 

Първо трябва да се знае, че абсолютно е недопустимо за поменаване на литургия да се записват имена на неправославни живи и мъртви.

Според принципа, изложен от Московския митрополит Филарет (Дроздов), неправославните сами чрез своето неправославие са се отделили от тайнствата на Православната църква и съобразно с това не се споменават в тайнството ЕвхаристияРечник. Църквата не допуска принасянето на безкръвна жертва и за православен под запрещение, който е явен грешник и е в период на покаяние, още по-недопустимо е попадането на частици в светия Потир за отхвърлил или не приел православната вяра, който е умрял без всякакво покаяние в съпротива на Светата Църква.

Преподобният. Паисий Величовски (1722-1794), като се позовава на св. Симеон Солунски, предупреждава, че църковното поменуване на такива "не само не ще бъде прието, но ще е противно на Бога и Светата Църква и свещеникът, дръзнал да поменува такива, смъртно съгрешава".

Според учението на Църквата, образно изказано от св. Йоан Дамаскин в неговото "Слово за умрелите във вярата":

"Молитвите са действени само за онези, които са достойни за светите молитви, т. е. онези, които имат закваска на добродетели, но не са успели да я превърнат в хляб; които имат настроение, но не са се наслаждавали на добротворство. Този техен недоимък се възпълва с молитвите на земната Църква."

 

Второ, Църквата не разрешава извършването на опело и панихиди за некръстени и самоволно оттеглили се от живота (изключение се прави за самоубийци, които са медицински освидетелствани душевноболни).

Архим. Йоан (Крестянкин) пише по този повод в отговор на частно писмо следното:

"Не може безнаказано да се нарушават църковните канони. Не можете да се молите за брат си (самоубиец - б. ред.) в църквата. (...) Престанете да събирате върху главата си Божия гняв."

Виж също: Молитва за самоубийци - на св. Лев Оптински, Pravoslavieto.com

Що се отнася до инославни християни, Църквата допуска опяването и погребаването им от православен свещеник в случай, че в областта няма свещенослужител от вероизповеданието на покойника и опечалените го помолят, но при точно определени условия.

И все пак, по силата на милосърдието при всички богослужения Православната църква се моли за целия свят, инославни, другородци... с думите от Господнята молитва "Отче наш": "Да бъде волята Ти както на небето, така и на земята". Така, освен за всичките си нужди се молим и за душите на починалите неправославни - да направи Той каквото е потребно. Защото Бог най-добре знае на кого, как и кога да окаже милост.

Йеромонах Йосиф, игумен на Оптинския скит, казва:

"И тъй, православни християнино! Който и да си ти: мирянин или йерей Божий, ако по време на някое църковно богослужение те споходи усърдие да се помолиш за някой близък Карл или Едуард, то при четенето или пеенето на Господнята молитва въздъхни за него към Господа и си кажи: да бъде и за него Твоята света воля, Господи! И се ограничи с тая молитва, защото си научен да се молиш така от Самия Господ".

Това е молитвата, която йеромонах Йосиф препоръчва и на свещеници и на миряни да се молят по време на богослужение за непринадлежащи към Православието: некръстени, инославни и самоотлъчили се от Църквата.

 

Сравнително по-голяма свобода дава Светата Църква на своите чеда относно частните молитви извън храма.

Един дякон попитал преп. Теодор Студит може ли да се моли за свой починал близък иконоборецРечник. Преподобният му отговорил, че може, но само в частната си молитва вкъщи. Известно е, че преп. Макарий Велики е помагал със своята молитва на душите на починали иноверци и езичници. Тези случаи могат да ни послужат като пример да се молим за близките ни починали извън Църквата, но само съобразно с наставленията на опитните в духовния живот.

Една християнка се обърнала за съвет към архим. Йоан (Крестянкин) какво да направи за починалата си некръстена майка. Той й написал следното:

"Много е добре, че така страдате в сърцето си за своята майка. Молете се за нея. Нито една въздишка няма да остане напразна, но се молете така, както заповядва Църквата. Не бива да давате за нея подаяния в църквата. А канонът и молитвата, която са ни оставили боговдъхновените отци, четете постоянно. Давайте освен това за нея милостиня на нуждаещите се. И предайте задгробната й участ на Божията воля. Ако вие като човек виждате тежестта на нейните страдания и трудове, то мисля, че Господ вижда по-добре и по-дълбоко. Но окончателното решение все пак принадлежи на Господа. Не дръзвай да правиш приношение за майка си в църквата, да не би от прекалено усърдие да си навлечеш беда."

Опитният в духовния живот старец Леонид Оптински (в схима Лъв, починал 1841 г.) ни е завещал една молитва за починали извън лоното на Църквата наши близки, която може да ни служи за образец в частната ни молитва:

"Потърси, Господи, погиналата душа на (името); ако е възможно, помилвай я! Твоите съдби са неизследими. Не ми поставяй тази молитва в грях. Но да бъде светата Ти воля!" Богомъдрият старец съветва своя скърбящ ученик така: "Предай себе си, както и участта на родителя си на волята Господня, премъдра и всемогъща. Не изкушавай Оногова, Който е по-високо и от чудесата. Старай се в смиреномъдрие да се укрепиш в пределите на умерена печал. Моли се на преблагия Създател, като изпълняваш по този начин синовната любов и дълга."

Тук изрично трябва да споменем и починалите некръстени младенци и децата, които не по своя воля не са приели кръщение. Св. Теофан Затворник с надежда в Божията любов и справедливост е давал следния отговор:

"Всички деца са ангели Божии. Некръстените, както и всички деца, които са вън от вярата, нека предоставим на Божието милосърдие. Те не са доведени или заварени синове и дъщери на Бога, Който знае как да ги устрои. Пътищата Божии са бездна."

А св. Стефан Витлеемски, като напомня, че "Небесния Отец има много жилища", насърчава родителите да се молят с вяра в Божието милосърдие.

И така: любовта и християнското милосърдие ни задължават да се молим за нашите близки неправославни, но извън църквата, в нашите частни молитви; да се молим простодушно, без отчаяние и излишно умуване, според дадените ни от Църквата образци, като предоставим покойния и себе си в Десницата Господня. Препоръчва се и да раздаваме милостиня, и да благотворим в памет на починалия, но пак извън храма. Повече нищо не бива да правим дори ако някой поради незнание ни разреши молитва и приношение в църква, защото със своеволието и дързостта си ще навредим и на починалия, и на църковните служители, и на себе си.

Според думите на архим. Йоан (Крестянкин) непослушанието и престъпването на каноните ще повлече след себе си "страшни последствия за непокорния. Той сам се предава във властта на врага (дявола)". Послушанието е първата и най-важната заповед, дадена на хората още в рая и само с послушание пред Бога и правилата на Църквата можем да се надяваме на Божията милост. Понякога, в усърдието си да направят всичко за своя починал, близките са склонни да търсят начин да заобиколят каноните, да търсят "вратички", за да ги "надхитрят". Но нито молитвите, нито приношенията сами по себе си ще помогнат някому, ако се основават на лукавство, дързост и непослушание.

Един е човешкият съд, друг е Божият. В Господа няма мъртви и само Бог познава тайната на смъртта и задгробната участ на всеки преселил се в отвъдния свят. Ние почтително трябва да замлъкнем пред завесата на тайната. Да направим каквото ни е заповядано и да оставим участта на обичните ни починали на Божията милост и любов.

_____________

ЦВ
Брой трети за 2003 година

Към различни теми в сайта ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.