В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на свети Михаил, митрополит Киевски и на цяла Русия, чудотворец

Към жития на светии за месец септември ТУК
Към раздел "Жития на светци" ТУК


Свети Михаил бил първият Киевски и Всеруски митрополит и управлявал Руската Църква в дните на светия равноапостолен княз Владимир.

Като завоювал гръцкия град Корсун, княз Владимир приел там свето Кръщение и встъпил в брак с царската дъщеря Ана, родна сестра на византийските императори. Но като имал твърдо намерение да просвети цялата си велика страна със светлината на Христовата вяра, равноапостолният княз след това изпратил от Корсун пратеници до императорите и патриарха в Цариград с молба да му изпратят църковни пастири за кръщение на Руската земя, омрачена от тъмнината на идолослужението и за управление на Руската църква. Константинополският патриарх свети Николай Христоверг заедно със събора на епископите избрал и поставил за митрополит на Русия Михаил, който бил премъдър по разум и поучлив и свят по житие. Не са единни дори за произхода на светителя: едни го наричат сириец, а други - българин. Като получил напътствено наставление от патриарха, свети Михаил се отправил към княз Владимир заедно с духовенство, определено да му помага в управлението - шест епископа и многобройни презвитери и клирици. Князът посрещнал светителя с голяма радост и тържество и скоро след това заедно с него и със съпругата си - царската дъщеря, побързал към престолния град Киев. Шествието на новопокръстения княз и новопоставения митрополит до майката на руските градове било като че свещен поход за изкореняване на езическото многобожие и идолослужение в родината на княз Владимир. Те носели със себе си свети мощи, кръстове, икони и свещени църковни съсъди. Съпровождало ги кръстоносно воинство - пастирите на църквата - пристигналите от Гърция и от завоювания Корсун.

Цялото кратко време, през което Михаил управлявал Руската църква, протекло в апостолски трудове: в проповед на Евангелието на езичниците, в тяхното кръщаване и в утвърждаването на новопросветените във вярата. По думите на църковното песнопение свети Михаил “донесе от Царстващия град Христовото Евангелие и го дарува на обхванатата от нищетата на неверието Руска земя”.

Първото дело на светителя на мястото на архипастирското му служение било кръщението на семейството на княза - на неговите синове; след него последвало кръщението на членовете на дружината му - болярите.
Руската църква облажава светителя Михаил като покръстител на престолния Киев и възпява: “И до днес град Киев блести с ризата на кръщението, облечен от тебе, светителю”. Това важно дело било извършено с голям труд, но и с голям успех. Светият митрополит, епископите и многобройните презвитери наставлявали омрачения народ на Христовата вяра, подготвяйки го за приемане на свето Кръщение, разрушавайки езическите му суеверия, “посичайки с меча на евангелското учение идолската статуя”. В това време княз Владимир съдействал с властта си на тяхната проповед: той заповядал на слугите си да разрушат идолите и да ги поругаят, а на народа заповядал, всички - мало и голямо, мъже и жени, знатни и обикновени, роби и свободни, да отидат на реката в точно определен ден и да се кръстят. И жителите на Киев се събрали на брега на река Днепър за кръщение, което извършил свети Михаил с многобройно духовенство в присъствието на княза, неговото семейство и болярите.
С кръщението на Киев било положено здраво начало за просвещаването на Русия със светлината на евангелската истина: вярата Христова, която изповядвали князът и болярите, станала вяра и на руската столица. Но сега трябвало да стане вяра на цялата руска земя от край до край, на цялата земя, върху която се простирала властта на Владимир, и за църковното управление, на която бил поставен свети Михаил. Самият светител трябвало да събере стадото на словесните овце, за да бъде техен пастир и учител. И затова ревностният архипастир при съдействието на равноапостолния княз се стремил да насажда вярата Христова по градовете на руската земя. Църквата почита свети Михаил като свидетел на истината и проповедник на Христовото Евангелие, изтребил “тръните на многобожието и посял плодородно семе в руската земя”. След Киев главните градове на Русия по това време били: Велики Новгород, столица на северните владения на княз Владимир, и Велики Ростов, главният град на Залеската земя. Свети Михаил извършил пътувания до тези два града, за да обърне езичниците към Христовата вяра. През 990 година, съпроводен от епископи и от княжеските военачалници Добриня и Анастас Корсунянин, светителят посетил Новгород; там разрушил идолите, кръстил мнозина, построил няколко църкви и поставил в тях презвитери. На следващата година свети Михаил предприел подобно пътуване с проповед на Евангелието в Ростов. Този път успехът на проповедта му бил по-голям: той кръстил безброй хора, издигнал много църкви, поставил в тях презвитери и дякони, установил чина на църковното богослужение и управление.

Свети митрополит Михаил починал през 992 г. Свети Владимир безутешно скърбял и плачел, тъй като в лицето на починалия светител се лишил не само от добър и ревностен пастир, но и от свой мъдър съветник в делата на държавното управление.
Още след кръщението на Киев свети Михаил благословил княз Михаил да създаде Десятъчния храм в чест на Пресвета Богородица. Светителят не доживял до завършването на строежа му, но този храм приел тленните му останки и послужил за място на неговото погребение.

Намерени нетленни през ХII век, мощите на свети Михаил били пренесени в Киево-Печерската лавра, в пещерата на свети Антоний, а оттам през 1730 г. са изнесени във Великата Успенска църква на лаврата, където почиват и досега.
Към раздел "Жития на светци" ТУК
Към жития на светии за месец септември ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.