В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на свети Калиник, патриарх Константинополски

Към жития на светии за месец август ТУК
Към раздел "Жития на светци" ТУК


Свети Калиник отначало бил свещеник и пазител на църковната утвар във Влахернския храм на Пресвета Богородица. Когато патриарх Павел се преставил на Господа, Калиник бил възведен на патриаршеския престол. Това станало при царуването на Юстиниан II- злонравен и небогобоязнен цар, който притеснявал много християни, не уважавал духовния чин и не почитал Божиите храмове.
Царят си строял голям и прекрасен дворец, който искал да назове със своето име. Близо до него се намирал храм в името на Пресвета Богородица, наречен митрополитски. Тъй като една от стените на двореца трябвало да минава до храма, императорът решил да го разруши, за да не пречи на строежа, още повече, че именно на това място трябвало да бъдат стъпалата и входът в двореца. Той заповядал на Калиник да даде молитвена благословия за разрушаването на храма. Но патриархът се възпротивил и казал:
- Нямам молитва за разорение на храма. Имам само молитви за основаване и съзидание на храма, защото Бог е сътворил света за битие, а не за разрушение.
Тогава пратениците на царя започнали насила да уговарят патриарха и го принуждавали да изпълни царската заповед. А той се просълзил и възкликнал:
- Слава на Тебе, Христе, Който претърпяваш всичко!
И храмът веднага се разрушил.
Скоро след това по праведния Божий съд и самият цар бил застигнат от разорение - той бил прогонен с безчестие от царството си, а построеният от него дворец станал жилище на други. Това се случило така.
Когато императорът научил, че жителите на Константинопол роптаят против него и не го обичат заради честите притеснения и беззаконния му живот и че говорят лошо за него, той се изпълнил с гняв и ярост против целия град. После заповядал на патриция и воеводата Стефан - един жесток мъж, немилосърдно проливащ човешка кръв, родом персиец - тайно от всички да събере въоръжени воини, през нощта неочаквано да нападне най-благородните граждани и да умъртви всички без пощада.
В Константинопол живеел воеводата Леонтий, който някога се подвизавал на Изток. Той неведнъж показвал голяма храброст във войните и победил много неприятелски полкове, но вместо почести и похвали, царят го хвърлил за три години в тъмница. По това време той току-що бил освободен от затвора.
Когато научил за жестокото неправедно намерение и заповедта на императора, Леонтий тайно разказал всичко на неколцина свои верни приятели. Те съобщили на други и късно вечерта се събрали мнозина. За да предотвратят неправедното избиване на гражданите, те се въоръжили и се отправили в царския дворец. Като видели, че царят спи, воините го хванали и го вързали. Леонтий веднага отворил всички тъмници, извел оттам затворниците, въоръжил ги и ги разпратил из целия град. А те обикаляли града и викали:
- Християни! Съберете се всички при храма на света София, защото цар Юстиниан е победен и вързан.
Като чули за това, хората се отправили към храма с голяма радост и възклицавали:
“- Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него”!
Когато настъпила сутринта, Леонтий извел царя на мястото, където обикновено се провеждали конните надбягвания. В присъствието на целия народ той му отрязал носа и го пратил на заточение в Херсонес. Тогава Юстиниан бил наречен Безносия. Жителите на Константинопол веднага провъзгласили Леонтий за цар и светейшият патриарх Калиник го коронясал за царството.
Леонтий царувал три години, а после бил прогонен от воеводата Апсимар, когото воините избрали за император и нарекли Тиберий III. Апсимар заточил Леонтий в един далматински манастир и царувал седем години.
През това време Юстиниан избягал от Херсонес и отначало отишъл при хазарите, а после при българите, където събрал голяма воинска сила. Той тръгнал към Константинопол и спрял пред Златните врата. Войската му била толкова многобройна, че достигала до Влахерна. Юстиниан стоял тук три дни и предлагал на жителите на Константинопол отново да го приемат за своя цар, но те само го порицавали и хулели.
Тогава Апсимар, уплашен от голямата му войска, избягал в Аполония. А Юстиниан пратил при светейшия патриарх Калиник и целия синклит пратеници, като умолявал да го приемат и се заклевал никому да не причинява зло.
След като се посъветвали, патриархът и синклитът предложили на Юстиниан да целуне честния Господен кръст, светото Евангелие и Пречистите тайни на Тялото и Кръвта Христови, и по този начин да потвърди обещанието си да не отмъщава на никого за своето предишно изгнание. Юстиниан потвърдил по този начин клетвата си.
Тогава жителите на Константинопол отворили пред него градските порти и го приели с почести. Но щом влязъл в града и получил царството, той веднага нарушил клетвата си и започнал да преследва и убива много от хората от синклита, а също и други именити граждани. После заповядал да доведат от далматинската обител низвергналия го Леонтий. Воините му хванали в Аполония и Апсимар и го довели при него. Той наредил да вържат двамата и да ги преведат през целия град с безчестие. Накрая поискал да му ги доведат на мястото за конни състезания и когато те били хвърлени пред него, той ги настъпил по вратовете и тъпкал с нозе главите им, а воините му викали високо:
“- Аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш”!
След като осмял и поругал Леонтий и Апсимар, Юстиниан заповядал да бъдат обезглавени.
Но това не било достатъчно. Той обагрил в кръв целия град, като не пощадил и народа. После взел светейшия патриарх Калиник, избол му очите, отрязал носа и езика му и го изпратил на заточение в Рим, като заповядал там да го зазидат в каменна стена.
Царската заповед била изпълнена и Калиник бил зазидан. Но след четиридесет дни стената паднала, а светецът бил още жив, макар че едва дишал. След четири дни той се преставил на Господа.
В това време на римския папа Иоан VI насън се явили светите върховни апостоли Петър и Павел и му заповядали да погребе с почести тялото на свети патриарх Калиник в тяхната апостолска църква. Папата изпълнил заповяданото от светите апостоли.
А клетвопрестъпникът и мъчителят Юстиниан Безносия не избягнал праведния Божи съд. Гражданите и военачалниците не понесли безчовечните му притеснения и направили заговор против него. Като избрали подходящо време, те го нападнали и му отсекли главата.
Така нечестивият загинал със зла смърт. А Христовият светител Калиник се сподобил с мъченически венец в Царството на нашия Господ Иисус Христос.
Към раздел "Жития на светци" ТУК
Към жития на светии за месец август ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.