В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на свети апостол Иуда, брат Господен по плът

Към жития на светии за месец юни ТУК
Към раздел "Жития на светци" ТУК


Свети апостол Иуда принадлежи към числото на дванадесетте ученици на Господа. Той произхождал от коляното на Давид и Соломон. Свети Иуда се родил в галилейския град Назарет от праведния Иосиф, на когото след това била поверена Пречистата Дева Мария. Не е известно с точност коя е била майката на Иуда. Според някои това била Саломия, дъщеря на Агей, син Варахиин, брат на свети Захарий, бащата на светия пророк и предтеча Господен Иоан. Иуда бил брат на свети апостол Иаков праведни, предстоятел на Иерусалимската църква. Свети апостол Иуда обикновено се нарича Иуда Иаковов, тоест брат на апостол Иаков. Той приел това име поради своето смирение, защото смятал себе си за недостоен да се нарече брат Господен по плът, още повече, че бил съгрешил пред Господа, първо, със своето маловерие, и второ, с небратолюбие. За това, че Иуда съгрешил с маловерие, свидетелства свети Иоан Богослов, казвайки: “нито братята Му вярваха в Него”.
Обяснявайки това място от Евангелието, свети Теофилакт под Христовите братя разбира децата на Иосиф. И затова той казва:
- Хулели Го - Христа - и братята, и децата на Иосиф (между които бил и Иуда); откъде у тях такова неверие към Него? - От собствената им зла воля и от завист, защото на роднините е присъщо да завиждат на своите повече, отколкото на чуждите.
И така, оттук става ясно, че Иуда съгрешил пред Господа със своето маловерие.
Но Иуда освен това проявил към Христа и небратолюбие, както се казва за това в житието на Иаков, брат Божий. Когато Иосиф, след връщането си от Египет, започнал да дели земята си между своите деца, родени от първата му жена, той пожелал да отдели и част на Господа Иисуса, роден свръхестествено и нетленно от Пречистата Дева Мария, Който тогава бил още малко дете. Но тримата сина на Иосиф не искали да приемат Христос да има дял с тях като роден от друга майка; само четвъртият син - свети Иаков, Го приел в съвместно владение на своята част и поради това бил наречен брат Божий. Съзнавайки тези свои грехове - маловерие и небратолюбие - Иуда не се осмелявал да се нарече брат Божий, а се наричал само брат на Иакова, както пише в своето послание: “Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова”.
Освен името Иуда Иаковов апостол Иуда има и други имена. Евангелист Матей го нарича Левей и Тадей. Тези имена са дадени на апостол Иуда не без причина, а именно: думата “левей” означава “сърдечен”. По отношение на апостол Иуда това име има смисъл, че той, след извършените от него поради незнание грехове против Христа Бога, когато се уверил, че Иисус е истинният Месия - Христос Бог, се съединил с Него с цялото си сърце.
Апостол Иуда се нарича още и Тадей, което значи “хвалещ”, защото той прославял и изповядвал Христа Бога и проповядвал Евангелието на много народи.
За живота и дейността на свети апостол Иуда е известно твърде малко. Знае се само, че в края на царуването на Домициан двамата внуци на Иуда, занимаващи се с обработване на земята със собствените си ръце, били доведени по клевети на еретиците при този император като потомци на Давид и родственици на Господа; но когато императорът се убедил, че те не представляват никаква политическа опасност за него, били пуснати на свобода.
Апостол Иуда, подобно на другите “братя на Господа” по плът, понесъл много благовестнически трудове, разпространявайки Христовото Евангелие. Скоро след възнесението на Господа Иисуса Христа на небето, апостол Иуда, както и всички Христови апостоли, тръгнал да проповядва Евангелието. Според свидетелството на църковния историк Никифор “божественият Иуда, не Искариотски, а друг, който се наричал Тадей и Левей, син на Иосиф, брат на Иаков, хвърлен от крилото на иерусалимския храм, проповядвал Евангелието и разпространявал християнството най-напред в Иудея, Галилея, Самария, Идумея, след това в Арабия, Сирия и Месопотамия, накрая дошъл в град Едеса, принадлежащ на цар Авгар, където още преди него проповядвал Евангелието друг Тадей, един от седемдесетте апостоли. Тук апостол Иуда довършил и поправил това, което не било завършено от този Тадей”.
Има сведения, че свети апостол Иуда проповядвал християнството и в Персия, откъдето и написал на гръцки език своето съборно послание. Като причина или повод за написването на това послание било обстоятелството, че в обществото на вярващите се вмъкнали нечестиви хора, които при възможност обръщали Божията благодат в беззаконие и под предлог на християнска свобода си позволявали всякакви мерзки дела. Това кратко послание включва в себе си много дълбоки и поучителни мисли. В него се съдържа част от догматическото учение: за тайнството на Света Троица, за въплъщението на Иисуса Христа, за различието между добрите и злите ангели и за бъдещия Страшен Съд; част от нравственото учение: увещание за избягване на греховната нечистота - плътската, хулите, гордостта, непослушанието, завистта, ненавистта, коварството и лукавството; апостолът съветва всеки да бъде постоянен в своята длъжност, във вярата, в молитвата, в любовта, съветва да се грижим за обръщане на заблудените, да пазим себе си от еретиците, чиито душевредни нрави изобразил ясно и обявил, че тези еретици ще погинат, подобно на жителите на Содом.
Освен това в своето послание свети апостол Иуда казва, че за спасението не е достатъчно само да бъдем обърнати от езичеството в християнството, но трябва, вярвайки, да вършим добри дела, подобаващи на християнската вяра и достойни за спасение, и посочва като пример наказаните от Бога ангели и хора. Ангелите Бог свързал с вечни окови и ги пази за Страшния Свой Съд, за това, че не запазили своето достойнство (ст. 6). А хората, изведени от Египет, Бог погубил в пустинята за това, че паднали в разврат, живеейки не по закона Божий (ст. 5). Така апостол Иуда в своето послание в малко думи ни разкрива велики истини.
Апостол Иуда посетил много различни страни, проповядвайки Евангелието, обръщайки народите към Христовата вяра и поучавайки ги по пътя на спасението. В такива трудове той достигнал Араратските страни и отвръщайки много хора от идолопоклонството, ги направил християни. Тук апостолът силно въоръжил против себе си идолските жреци: те го хванали и след различни мъчения го приковали на кръст и пронизали със стрели. Така завършил своя подвиг и живот свети апостол Иуда и отишъл при Христа Бога, за да получи от Него венеца на вечната награда на небесата.

Тропар:

Като Христов сродник те знаем, Иудо, и като твърд мъченик те възхваляваме, потъпкал прелест опазил вярата; затова днес празнуваме всесвятата твоя памет и приемаме опрощаване на греховете по твоите молитви.

Кондак:

Бил си избран ученик с непоколебим ум и необорим стълб на Христовата Църква; на всички народи си проповядвал словото Христово, учейки да вярват в Единия Бог; прославен от Него си приел дар на изцеление,-да лекуваш недъзите на притичащите се към тебе, всехвални апостоле Иудо.
Към раздел "Жития на светци" ТУК
Към жития на светии за месец юни ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.