В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на светия наш отец Флавиан Изповедник, патриарх Цариградски

Към жития на светии за месец февруари ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Свети Флавиан отначало бил съдопазител и презвитер в съборната Константинополска църква; по-късно, след преставянето на светейшия патриарх Прокъл, за своя непорочен и богоугоден живот, той бил възведен на патриаршеския престол. Това било при царуването на Теодосий Младши и сестра му Пулхерия. При царя имало един евнух, на име Хрисафий, изпълнен с лукавство и злоба; мъдрувайки еретически и знаейки, че Флавиан е благочестив и твърдо се придържа към православната вяра, Хрисафий не го обичал и по всякакъв начин се противял на поставянето на светеца за патриарх. Когато, въпреки противодействието му, свети Флавиан станал патриарх - Хрисафий започнал да търси повод да му причини зло. Той бил много изкусен в лукавите си дела, защото се ползвал с благоразположението на царя и имал голяма власт.
Възползвайки се от влиянието си върху царя, Хрисафий скоро намерил повод да възбуди недоволството му срещу светия патриарх. Според свидетелството на църковния историк Никифор, той научил царя да поиска от свети Флавиан, като новопоставен патриарх, дар за себе си, достоен за царския му сан. Тогава светейшият Флавиан направил хлябове от чисто брашно и изпратил за благословение на царя този дар, наистина достоен за ръката на царя. Но Хрисафий отхвърлил хлябовете, като казал, че патриархът трябвало да изпрати на царя не хляб, а злато. Светейшият патриарх отговорил чрез пратениците, че няма такъв дар.
- Аз нямам злато - казал той, - защото съм презрял всички съкровища на този свят. Нима трябва да дам нещо от църковните съкровища? Но църковното сребро и злато принадлежи на Бога и не бива да се дава на никого, освен на бедните - което трябва да е добре известно и на самия Хрисафий.
Впоследствие, както добавя църковният историк Евагрий, когато Хрисафий започнал настойчиво да желае изпращането на скъпоценен подарък, патриархът му изпратил няколко златни съсъда, които взел от олтара; с този подарък той искал да посрами Хрисафий и да изобличи неговата ненаситна страст към златото. Хрисафий изпаднал в силен гняв и започнал да настройва царя срещу патриарха, казвайки му, че новопоставеният патриарх се надсмива над неговото могъщество. Но този коварен царедворец не могъл да причини голямо зло на патриарха, тъй като благочестивата царица Пулхерия, сестра на император Теодосий, която тогава управлявала цялото Гръцко царство, покровителствала патриарха, защищавайки този невинен и свят мъж. Тогава Хрисафий започнал да крои козни и против благочестивата Пулхерия, въоръжавайки по коварен начин срещу нея царица Евдокия, както подробно се разказва за това в житието на света Пулхерия. Хрисафий постигнал дори това, че сестрата на царя била отстранена от царския дворец и лишена от власт. Това станало по следния начин: цар Теодосий, по съвета на своята съпруга Евдокия и Хрисафий, пожелал патриархът да убеди сестра му да приеме монашеско пострижение, надявайки се по този начин да я отстрани от царската власт. Затова при царя тайно бил свикан съвет, където бил поканен и светейшият патриарх; на съвета патриархът дал вид, че ще изпълни желанието на царя, но в сърцето си не го одобрявал, тъй като смятал за несправедливо отстраняването от управлението на Гръцката държава на Пулхерия, която се отличавала с премъдрост, благоразумие, целомъдрие и святост, и заменила майката на царя, когато в детството му родителите му починали, и освен това се явявала защитница на благочестието и мъдра управителка на държавата. Уважавайки и почитайки Пулхерия, свети Флавиан тайно  съобщил за всичко, което станало на съвещанието. Тогава благочестивата сестра на царя, като разбрала за враждата на царицата и Хрисафий и видяла намеренията на брат си, напуснала царските палати и града и се отдала на уединено безмълвие. След това лукавият Хрисафий, изчаквайки благоприятно време, започнал отново да крои козни срещу светейшия патриарх, настройвайки срещу него самия цар и казвайки, че той не е запазил царската тайна и поддържа страната на Пулхерия, а не на царя. Защото скоро всички узнали, че патриархът е съобщил на Пулхерия за намерението на царя. Така Хрисафий постигнал това, че царят започнал твърде много да се гневи на патриарх Флавиан.
По това време в Цариград живеел архимандрит Евтихий, получил печална известност със своето богохулно учение, тъй като той сливал двете естества в нашия Господ Иисус Христос - Божественото и човешкото - в едно. Този Евтихий бил духовен отец на Хрисафий, понеже бил негов възприемник при светото Кръщение. Светейшият патриарх Флавиан, като свикал поместен събор в Константинопол, призовал на него Евтихий, за да изкаже пред всички своето изповедание. Но Евтихий не искал да дойде на събора, измисляйки различни предлози за своето нежелание: ту твърдял, че не може да излиза от своя манастир, като от гроб, защото е дал обет за това, ту казвал, че е стар и много болен. Но светейшият патриарх отново изпратил при него архимандрити, презвитери и дякони, с любов го канел на събора, по всякакъв начин му съдействал за неговото разкаяние, искал той пред всички да отхвърли еретическото мъдруване и да се присъедини към светата православна Църква, надявайки се, че другите, следвайки неговия пример, ще оставят своето заблуждение и ще се обърнат към истинната вяра. Едва след многократни призиви Евтихий се съгласил, и то неохотно, да дойде на събора. Отивайки на събора, той първо се отбил в царските палати, търсейки защита и помощ от царя. Чрез Хрисафий той измолил от царя да изпратят заедно с него на събора избрани сановници и няколко воини. Царят изпратил с Евтихий патриция Флоренций и други сановници и воини. Така Евтихий отишъл на събора като на някаква битка, заобиколен от воини и царски сановници. Последните изпратили да кажат на отците на събора:
- Ние и сами няма да дойдем на събора, и на Евтихий няма да дадем да дойде, ако предварително не ни обещаете, че ще го пуснете свободен от събранието.
Събралите се на събора отци дали своето обещание. Когато Евтихий застанал пред събора, първо били прочетени неговите книги, изпълнени с еретически догмати, които той изпращал по различни манастири и с това склонил мнозина към своето пагубно заблуждение. После, след дълги извъртания на Евтихий, отците на събора го принудили устно да изкаже своето изповедание. Той казал:
- Изповядвам, че нашият Господ Иисус Христос преди Своето въплъщение имал две естества, но след въплъщението в Него станало едно естество.
Тогава отците, които били на събора, настояли той да прокълне своето еретическо мъдруване и да приеме православните догмати, но той отказал това пред лицето на целия събор, на който присъствали тридесет и двама епископи, двадесет и трима архимандрити и множество презвитери и дякони. Тогава светейшият Флавиан и всички свети отци, присъстващи на събора, низвергнали Евтихий от свещен сан и написали следната грамота:
“Евтихий, който някога е бил презвитер и архимандрит, в предишните си писания и в сегашното си устно изповедание показа, че споделя ереста на Валентин и Аполинарий; неотклонно следвайки заблуждението на тези еретици, той не послуша нашето увещание и не приемайки истинното учение, отказа да следва правите догмати. Затова ние, плачейки и стенейки за неговата крайна гибел, решихме в името на нашия Господ Иисус Христос, Когото той хули, да го отлъчим от иерейски сан, от началство над манастира и от общение с нас. Това да бъде известно на всички, които след това ще беседват с него или ще го посещават; нека тези хора знаят, че ще си навлекат наказание и ще се подложат на отлъчване, задето не са се отклонили от неговите заблуждения.”
Тази грамота подписал Флавиан, епископ на новия Рим, както и всички останали епископи и архимандрити.
Бидейки низвергнат, Евтихий търсел подкрепа при царския двор, тъй като влиятелният Хрисафий много му помагал във всичко. Този лукав евнух имал люта ярост и гняв към светейшия Флавиан; той всякак се стараел да свали от престола светия архипастир, защото с това искал да отмъсти и за Евтихий, и особено да причини неприятности на Пулхерия, уважаваща свети Флавиан. Възползвайки се от своето влияние върху царя, което било толкова голямо, че можел да върши всичко, каквото му е угодно - Хрисафий написал послание до александрийския патриарх Диоскор, човек, способен на всякакво зло, опитен в коварството, отличаващ се със своето нечестие; в своето послание Хрисафий се стараел да въоръжи Диоскор против Флавиан, поверил Евтихий на неговото покровителство и му обещал голяма милост от царя. Писмото било написано от името на царя, от което Хрисафий заповядвал на александрийския патриарх, като събере които иска от подвластните му единомислени епископи, по-скоро да отиде в Ефес и там да свика вселенски събор относно догматите на вярата, защото Флавиан внася в църквата някои еретически мъдрувания и смущава вярващите. И така - писал Хрисафий, - нека Диоскор разгледа на събора цялото дело и да низвергне Флавиан, а Евтихий, ако се окаже невинен, да освободи от съборната клетва и да възстанови в сана му. Хрисафий привлякъл на своя страна Евтихий и царица Евдокия, така че и тя помагала на еретика против Флавиан. А Диоскор, като взел със себе си повече от десет единомислени на него епископи и някой си архимандрит на име Варсума, придружен от 1000 монаси, пристигнал в Ефес. Тук, по заповед на царя, бил свикан събор под председателството на Диоскор, на който присъствали 128 епископи, събрали се от различни страни; на този събор пристигнал и светейшият Флавиан, призован тук на съд. Царят, и по-точно Хрисафий от името на царя, написал послание до комита Елпидий и до други комити, които били там с войска, да не допускат на събора онези епископи, които, заедно с Флавиан, са осъдили Евтихий на поместния събор, състоял се в Константинопол, и са се подписали под грамотата за низвергването му.
Когато се събрало това лукаво сборище, председателствано от Диоскор, излязъл Евтихий и подал написаното от самия него изповедание на вярата, където изложил своето еретическо учение, изкусно прикрито с двусмислени изрази. Още щом Евтихий завършил четенето на своето изповедание на вярата, сред участниците в събора се надигнали разногласие и шум: едни защищавали Евтихий и утвърждавали, че той е невинен, тъй като право изповядва светата вяра, други стояли зад Флавиан; но последните били малко, защото всички били обикнали повече тъмнината, отколкото светлината, и лъжата повече от истината, стараейки се да угодят на земния цар, а не на небесния. Защото цар Теодосий, макар и да бил благочестив, като човек съгрешил поради незнание, не разбирайки коварството на Евтихий, Диоскор и Хрисафий. А последният постоянно и лукаво лъжел пред царя, старайки се да улови душата му в коварните си мрежи. В своето незнание Теодосий смятал еретиците за православни и доверчиво се вслушвал в лъжите, приемайки ги за истина, защото неговата мъдра сестра, блажената Пулхерия, вече не била до него. И така, след дълги разногласия и спорове, страната на противниците на истинното православие надделяла. Беззаконното сборище провъзгласило догмата, че в Христос има не две естества, а едно, и обявило Евтихий за невинен и правовярващ, докато той в действителност бил еретик; а правоверния и благочестив патриарх Флавин съборът несправедливо осъдил като еретик, и дори не му било позволено да говори в своя защита. Председателстващият събора александрийски патриарх Диоскор го обявил за низвергнат от сан, лишен от светителство, иерейство и всяка духовна власт, и за това било съставено писмено постановление. Като връх на всичко, на този беззаконен събор било решено да изпратят светия патриарх на заточение. Тогава станал Онисифор, епископ Иконийски, и заедно с други епископи, убедени в невинността на Флавиан, се докоснал до коленете на Диоскор и започнал да го моли:
- Не изпълнявай своето намерение, честнейши отче, защото Флавиан със сигурност не е направил нищо, което да е достойно за низвергване; ако е необходимо, накажи го, но не го низвергвай.
Диоскор станал от престола, застанал на високото място пред трона и казал:
- Дори ако ме заплашваха и езика да ми отрежат, не бих променил присъдата.
Тогава приближеният на Диоскор архимандрит Варсума гръмко възкликнал:
- Който изповядва, че в Христос има две естества, да бъде разсечен на две.
Когато епископите започнали да молят Диоскор да не посяга на Флавиан, председателят попитал:
- Къде са комитите?
И комитите, начело с Елпидий и с много войска, веднага влезли в църквата и донесли железни вериги, приготвени за свети Флавиан; заедно с воините влезли и монасите на Варсума. Тогава епископите гръмко заявили:
- Варсума е разбойник, разруши цяла Сирия и доведе и срещу нас своите монаси. Варсума е разбойник, анатема на Варсума!
А Варсума викал:
- Да се убие еретикът Флавиан, да се убие!
В безумно дръзновение нечестивците се устремили срещу светеца и започнали да му нанасят побои, едни с ръце, други с пръчки. Дори самият Диоскор се нахвърлил на Флавиан, повалил го на земята и го тъпчел с крака; така те го били известно време, а след това, едва жив, му сложили вериги. Диоскор принуждавал всички епископи да подпишат грамотата за низвергването на Флавиан. Поддръжниците на Диоскор я подписали веднага; а онези от епископите, които виждали извършващата се пред тях несправедливост и разбойничество, не се съгласявали да подпишат тази грамота; тогава въоръжените войници, наредени около църквата, не ги пускали да излязат от нея; монасите на Варсума яростно крещели и ги ругаели. И държали тези епископи в църквата до среднощ, докато накрая те против волята си подписали тази грамота, бидейки заплашвани. Така завършило това безбожно сборище, известно в историята под името “разбойнически събор”.
А светият Христов изповедник Флавиан, на третия ден след като претърпял жестоки побои, предал святата си душа в ръцете на Господа, за Когото невинно пострадал, подобно на Авел, и така, вместо изгнание, се преселил на небесата. На негово място за патриарх на Константинопол бил избран Анатолий.
След известно време злите дела и коварството на Хрисафий били изобличени и той бил изгонен безчестно от царските палати и загинал с безславна смърт; царица Евдокия, негова съучастница, изплашена от гнева на Теодосий, отишла в Иерусалим. След това сам царят убедително и дълго молел света Пулхерия, своята сестра, да се върне в двореца и както преди да му помага в държавните дела; изпълнявайки желанието на брат си, светицата се върнала от своето уединение. Скоро след това, като поела в ръцете си управлението, света Пулхерия се погрижила да възстанови православното учение, както и честта на защитниците на православието. Мощите на светия Христов изповедник Флавиан тя пренесла с голяма чест в Константинопол. Диоскор и Евтихий, предадени на проклятие на Четвъртия Вселенски събор, състоял се в Халкидон, навлекли върху себе си вечна гибел. А Христовата църква, над която не могли да надделеят портите адови, процъфтявала, прославяйки Христа, в две естества, неслитно и неразделно познаваем, възхваляван и превъзнасян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец февруари ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.