В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на светия благоверен княз Всеволод, наречен в свето Кръщение Гавриил

Към жития на светии за месец февруари ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Светият благоверен княз Всеволод бил син на великия княз Мстислав, син на знаменития Владимир Мономах. През 1117 година престарелият Владимир Мономах дал на сина си Мстислав киевския Белгород, за да го има за свой помощник, а внука си, блажения княз Всеволод, поставил вместо него в Новгород. Блаженият княз Всеволод водел богоугоден живот и управлявал повереното му княжество справедливо, както подобава на един православен княз. Той се отличавал с добри дела и добър нрав: бил богобоязлив, правдив, тих и кротък и имал нелицемерна любов към всички. Князът обичал да строи Божии храмове, обичал църковния и монашеския чин, подавал им щедра милостиня и ги почитал като Божии братя. Паметник на неговата ревност за създаване на църкви е построеният на Новгородското тържище великолепен храм на свети Иоан Предтеча с параклис, украсени със скъпоценни икони, много ценно евангелие и всички богослужебни книги. Със специална грамота той осигурил издръжката им от данък върху търговията, част от който отивала и за издръжката на Софийския събор. Благочестивият княз бил застъпник за вдовиците и сираците, милостив към бедните, успокоявал немощните и раздавал обилно препитание. През 1132 г. бащата на блажения княз Всеволод- Мстислав, починал и великият киевски престол заел брат му Ярополк. Той дал на Всеволод южния град Переяславъл, който се смятал втори по старшинство след Киев. Новгородските жители изпратили Всеволод със съжаление. Междувременно по-малките синове на Мономах, чичовците на Всеволод, въстанали против великия княз заради Переяславъл, като предполагали, че той иска да направи племенника си наследник на Киевския престол. Един от тях, Юрий Владимирович, вдигнал оръжие против Всеволод и искал да превземе Переяславъл. За да избегне междуособиците, светият без кръвопролитие оставил града, отишъл в Новгород и оставил Переяславъл на княз Юрий.
Волните новгородци по това време вече успели да забравят благодетелното му управление и не искали да го приемат, но скоро се опомнили и поканили при себе си толкова облагодетелствалия ги княз. Скоро след това блаженият Всеволод по искане на гражданите бил принуден да оглави похода им против Суздал и Ростов. В кръвопролитното сражение суздалците и ростовците взели надмощие, макар да дали повече жертви, отколкото новгородците. През същата година блаженият княз заедно с благочестивия архипастир Нифонтосновал великолепен каменен храм в името на свети Климент, но не успял да го довърши. През май 1136 г. в Новгород избухнал метеж. Гордите и своеволни граждани се гневели, че не успели да се похвалят с победа над Суздал, въстанали против княз Всеволод и го обявили за свален. “Нямаме полза от тебе” - казали те на светия и го прогонили от града.
Тогава блаженият княз отишъл в Киев при чичо си, великия княз Ярополк, сина на Владимир Мономах. Ярополк му дал Вишгород, но блаженият княз не останал там задълго. Жителите на Псков, оценявайки благодеянията и високите качества на Всеволод, пратили при него посланици с усърдното прошение да поеме управлението над тях, защото по това време в Псков нямало княз. Свети Всеволод се съгласил и поел управлението на княжеството. Когато се отправил натам и минавал покрай Полоцк, полоцкият княз Василко, който чул за идването на светия, побързал да го посрещне, приветствал го с братско целувание в Христа, дал му много дарове и го отпратил с големи почести. Жителите на Псков начело с духовенството и с честни кръстове излезли да посрещнат блажения княз Всеволод и така го приели в града. В Псков настъпила голяма радост, радвал се и светият, сякаш бил дошъл в някакъв горен Иерусалим, предвиждайки духом, че честните му мощи ще бъдат положени тук. Той се заел с управлението и справедливо ръководел псковитяните до самата си кончина. Благочестивият княз веднага положил основите на каменен храм в името на Света Троица, който бил завършен на следващата година. Изповядващите латинската вяра народи се страхували от самото име на светеца и не смеели да нападат Псков. Светият княз управлявал града едва около година. После, по Божий промисъл, той тежко заболял. Като се причастил с Пречистите Тяло и Кръв Христови, той преподал мир на домашните си и на всички псковски граждани и преминал при Господа, съединявайки се с отците си там, където се успокояват всички светии. Блаженият княз починал в четвъртък на Сирната неделя, на 11 февруари 1138 г. Тялото му било изпратено с почести от всички граждани, от игумените и много духовници, и положено в църквата на свети великомъченик Димитрий Солунски. А мечът и щитът на блажения княз Всеволод били поставени върху гроба му, за похвала и утвърждение на град Псков. Петдесет и две години след кончината на благоверния княз Всеволод-Гавриил мощите му били намерени нетленни. През 1192 г. светият княз се явил във видение на един богобоязлив човек и казал:
- Обяви на управниците да пренесат мощите ми в храма на Света Троица - там искам да почивам. Господ Иисус Христос ми повери град Псков, за да го охранявам.
Тогава светите му мощи били пренесени с благоговение в Троицкия събор. При гроба на блажения княз Всеволод започнали да стават различни изцеления на онези, които с вяра се притичали към неговите свети мощи, за слава на Иисуса Христа, нашия Господ, на Когото подобава слава сега, завинаги и във вечните векове.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец февруари ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.