В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на светите мъченици Дада, Хаведай и Каздоя

Към жития на светии за месец септември ТУК
Към раздел "Жития на светци" ТУК


В дните на персийския цар Сапор, баща на светия мъченик Хаведай, при царския двор живеел един християнин на име Дада. Той бил пръв от царските велможи, много обичан и уважаван от царя. Царят го изпратил да управлява една от областите на персийското царство, без да знае, че той е християнин. Скоро донесли на царя, че Дада изповядва Христа. Тогава велможата Андромелих бил изпратен от царя, за да разследва, дали това е истина. Като се убедил, че е истина, Андромелих писал на Сапор. След това царят предоставил на този велможа пълна власт над християните в своето царство, а самият той заедно със сина си Хаведай започнал да разпитва свети Дада и от разговора с него още по-ясно се убедил, че той вярва в Господа Иисуса Христа от цялата си душа и желае да умре за Него. Тогава запалили голям огън и искали да хвърлят свети Дада в него. А огънят бил толкова голям, че тези, които го видели, се ужасили. Когато се приближил до ярко горящия пламък, свети Дада се осенил с кръстното знамение. Изведнъж всички видели, че огънят угаснал и вместо огъня потекла вода, и се удивили от това голямо чудо. А царският син Хаведай попитал светия мъченик:
- Кой те научи на тези магии?
Свети Дада му отговорил:
- Ако пожелаеш да последваш учението, което аз следвам, и ти ще се удостоиш да извършваш такива чудеса.
- Наистина ли - попитал го Хаведай, - ако повярвам в твоя Христос, ще върша също такива чудесни знамения?
Свети Дада му отвърнал:
- Не само че ще ги вършиш, но и ще се възцариш с Христа.
Тогава Хаведай заповядал да накладат голям огън, призовал името Христово и огънят угаснал. Като видял това чудо, царският син паднал в нозете на свети Дада и изповядал вярата си в Христа. Царският велможа Андромелих донесъл за това на цар Сапор. Като узнал, че синът му Хаведай вярва в Христа, царят заповядал на четирима слуги да го бият с чепати тояги. Когато четиримата изнемогнали от дългия бой, царят заповядал на други да застанат на тяхното място. По време на побоя свети Хаведай призовавал Бога на помощ. Явил му се ангел и го укрепил, като му казал:
- Дерзай, аз съм с теб.
След това хвърлили светия мъченик в тъмница, където той прекарал пет дни. Скоро Сапор поверил властта да съди всички християни в неговото царство на някой си Гаргал, който наредил да бият свети Хаведай с ремъци от волска кожа. Изтърпявайки това мъчение, светият мъченик хулел бащината си вяра. Тогава Гаргал заповядал да одерат две ленти кожа от тялото му - от нозете до главата, казвайки:
- Да видим, ще дойде ли твоят Христос, за да те изцери.
И светият мъченик изведнъж станал съвършено здрав. Гаргал го затворил в тъмницата; но с Божията сила оковите му паднали. Съдията обезумял от гняв и отишъл да доложи за всичко това на царя, който му казал:
- Убий нечистия, защото той повече не ми е син, а е злонамерен човек, понеже повярва в Христа.
Гаргал нажежил един железен прът и пробил с него главата на светия мъченик през ушите. Но докато мъченикът се молел, се явил ангел Господен, извадил пръта от главата му и изцерил светия страдалец. Като видял това, Гаргал започнал да разкъсва тялото му с остри железни шишове, като повтарял:
- Да видим, ще дойде ли твоят Христос и ще те изцери ли.
Но свети Хаведай отново се помолил и получил изцерение. Бидейки свидетели на всичко това, тъмничните стражи дошли в страх и възкликнали:
- Велик е християнският Бог!
Но съдията още повече се разярил и наредил да забият железни спици в раменете на мъченика и да го окачат, като го оставят да виси в това положение от третия до деветия час. Светецът висял и се молел. След това го снели оттам и отново го отвели в тъмницата. Майка му и сестра му желаели да го посетят в затвора, но се бояли от царя. А самият Сапор, узнавайки, че мъченикът е жив, го подложил на ново мъчение: той наредил да одерат кожата на главата му, да покрият лицето му и отново да го затворят в тъмницата. Светецът претърпял всичко това, славейки Бога. Като узнал, че мъченикът е все още жив, царят заповядал да изтръгнат ноктите на ръцете и на нозете му и да избият всичките му зъби. Като го затворил отново в тъмницата, той забранил да му дават да пие и да пускат при него когото и да било.
Сестрата на мъченика крадешком се промъкнала в тъмницата и му дала да пие вода, а на тъмничния пазач забранила да говори за това под страх от смъртно наказание. Сред всички страдания светият мъченик се радвал и лекувал недъзите и болестите на всички, които идвали при него, и всички се удивлявали на това.
По това време в затвора лежал един друг Гаргал, магьосник, наказан за многото си престъпления; виждайки търпението на свети Хаведай, а също и чудесата, които той вършел, този маг паднал в нозете му и казал:
- Моля те, рабе Божий: спомени ме пред твоя Христос.
Светецът му отговорил:
- Повярвай в Него и Той ще те избави от всичките ти беди.
Гаргал възкликнал:
- Вярвам в Теб, Господи Иисусе Христе!
След това се присъединил към Хаведай. На следващия ден мъчителят наредил да доведат двамата при него на съд и като съблекат Гаргал, да го бият с тояги. По време на побоя мъченикът погледнал към небето и се помолил така:
- Господи Иисусе Христе, заради Твоето име страдам: укрепи ме!
И като казал това, той предал духа си на Господа. А свети Хаведай положили на въртящо се колело и одрали кожата на краката му. След това обгорили мускулите на ръцете му с нажежени железни чукове и отново го хвърлили в тъмницата.
Затворниците, намиращи се в нея, се помазвали с кръвта, изтичаща от раните му, и получавали изцерение на раните си; и всички боледуващи получавали изцерение и славели Бога. Когато княз Гаргал чул за това, не повярвал. И голям бил ужасът му, когато светият мъченик, изведен от тъмницата, след като изминали петнадесет дни, се оказал цял и съвършено здрав. Тогава той наредил да го хвърлят в един нагорещен котел, напълнен с катран и сяра, но и след това мъченикът останал невредим.
Като се посъветвал със своите приближени, мъчителят заповядал да разпънат светия мъченик на кръст и след това дълго стреляли в него с лък в присъствието на многобройна тълпа. Тогава последвало ново преславно чудо: не само че самият светец останал невредим, но и стрелите, насочвани срещу тялото му, отскачали от него и ранявали стрелящите. Всичко това хвърлило народа в ужас. Донесли за това на царя. Той изпратил дъщеря си Каздоя, за да убеди свети Хаведай. А Каздоя, като отишла при Хаведай и като видяла всичко, което станало с него, сама, научена от него, повярвала в Христа. Сапор силно се разгневил и заповядал да проснат дъщеря му на земята и да я бият с тояги, след което и тя била хвърлена в тъмницата. Света Каздоя, лежейки в тъмницата и страдайки от раните си, казала на свети Хаведай:
- Помоли се за мен, да мога да понеса тези мъчения.
Светия мъченик отвърнал:
- Не скърби, вярата ти в Христа ще ти помогне; уповавам се на Господа, че по Неговата воля мъчение няма да те докосне и ти повече няма да бъдеш мъчена.
Цар Сапор наредил да изведат светия мъченик и да завържат ръцете и нозете му, а след това да го хвърлят на хиподрума, за да го стъпчат конете през нощта. Но с Божията благодат светият мъченик бил запазен невредим от тях и благославял Бога за това. Виждайки на другия ден, че светецът е развързан и е съвършено здрав, всички се удивили на това чудо. Тогава започнали да го обгарят със запалени главни, а той все се молел и без да млъква славел с радост Господа. А Дадий и Авдий, които били християни и стояли там, боейки се от царския гняв, тайно записвали страданията на светия мъченик. Светецът им казал:
- Ако е възможно, донесете ми вода и елей, за да мога да се кръстя; а ако това е невъзможно, тогава, молете се, Господ да прости греховете ми.
И ето, малко облаче изляло вода и елей върху главата на мъченика. От него се чул глас:
- Рабе Божий, ти вече прие свето Кръщение.
И лицето на мъченика просияло като слънце, а във въздуха се разнесло благоухание. Като чул този глас, свети Хаведай благодарил на Бога и Го прославил. Тогава Гаргал заповядал да прободат тялото му с остри копия. Светецът търпял няколко часа това мъчение и накрая с молитва на уста предал духа си в Господните ръце. Гаргал наредил да разсекат тялото му на три части и да ги разхвърлят на различни страни. Дадий и Авдий, които били свещеници, и Армазат, който бил дякон, взели с голяма чест светите му мощи, отнесли ги в дома си и като ги помазали с аромати, ги погребали с благоговение, славейки Бога. А светият и славен Дада, царският сродник, който и по-рано бил много измъчван, накрая бил разсечен на части и така загинал в Господа. Боголюбиви хора взели тялото му и като го скрили с чест, го поставили на специално място. Когато в същата нощ гореспоменатите мъже (Дадий, Авдий и Армазат) заедно пеели песнопения, в полунощ свети Хаведай застанал сред тях и им казал:
- Укрепвайте се в Господа, братя.
Те силно се зарадвали от това видение. А светецът отново им казал:
- Да ви награди Господ за това, което направихте!
И като наклонил главата си към Дадий, той му казал:
- Вземи елей от главата и като вземеш частица от тялото на моя Христос, влез в царския дворец и помажи сестра ми Каздоя, а след това ѝ преподай светото тяло Христово.
Дадий постъпил според думите на светия мъченик, кръстил я и я причастил със Светите Тайни, като казал:
- Заспи, сестро, до Господнето пришествие!
Господен ангел взел душата ѝ и тя се преселила на небето. Когато майка ѝ отишла при нея, я намерила мъртва. Тогава тя влязла при царя и му казала:
- Ето колко безчовечен и жесток си - дори родните си деца не пощади! Радвай се, че синът ти е убит след много мъчения, убита е също и дъщеря ти. Горко на твоето жестокосърдечие! Но децата ти, толкова рано умрели, вече не се боят от гнева ти.
Слушайки тези думи на съпругата си, жестокият и безчовечен цар не се натъжил ни най-малко, макар че тя му казала всичко това през сълзи, но си останал същият - непреклонен и жесток. А царицата взела скъпоценни аромати, прикадила святото тяло на дъщеря си с тамян и като го облякла в царска багреница, го положила редом с тялото на своя син Хаведай с думите:
- Любими мои деца, спомнете си за мен, вашата майка, в деня, когато ще се радвате с Христа, за да намеря и аз, окаяната, прошка на греховете си пред славата на Христа Бога!
Към раздел "Жития на светци" ТУК
Към жития на светии за месец септември ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.