В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на света мъченица Томаида

Към жития на светии за месец април ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Света Томаида се родила в град Александрия от благочестиви родители, които дали на дъщеря си истинско християнско възпитание и я обучили да чете книги. На петнадесет години я омъжили за един юноша християнин. В дома на мъжа си света Томаида живеела честно, уважавана от всички за целомъдрието си, кротостта, незлобието и другите добри черти на характера си. Заедно с тях под един покрив живеел и бащата на мъжа ?, нейният свекър. Прелъстен от красотата на снаха си и разпалван от плътска страст, чрез действието на сатаната замислил нещо лошо: търсел удобно време за греховно общуване с нея и като не намирал, се ограничавал с това, всеки ден, сякаш с бащинска ласка, да я прегръща и целува. А света Томаида поради целомъдрието си не допускала, че свекър ? може да има нечисти помисли и затова не намирала нищо осъдително в неговото отношение към нея. Тя била убедена, че това е неговата бащинска любов към нея, и почитайки свекър си като баща, държала се с него с особено строга срамежливост.
Мъжът на Томаида бил рибар и една нощ дошли негови другари по занаят и го отвели със себе си на риболов. Като се възползвал от излизането на сина си, баща му отишъл при Томаида и започнал да я уговаря да съгреши. Тази толкова неочаквана опасност я довела до ужас и тя започнала да се съпротивлява на безумния старец, като му говорела:
- Какво правиш, тате? Прекръсти се и си иди: сатаната ти внушава тези мисли.
Но старецът не слушал увещанията ? и се мъчел да я склони, като прибягнал към безсрамни думи и действия. Света Томаида, изпълнена със страх Божий и целомъдрие, оказвала на свекър си твърда съпротива: молела и го убеждавала да се откаже от беззаконното си нечестиво желание. Но колкото по-силно му се противопоставяла, толкова по-настойчиво той я принуждавал, и се разпалвал като от огън от нечистата похот. На стената над леглото висял меч; старецът го свалил, извадил го от ножницата и започнал да заплашва света Томаида:
- Ако не ме послушаш, ще ти отсека главата с този меч.
Тя отвърнала:
- Дори да ме насечеш на парчета, никога няма да се съглася на такова беззаконно дело.
След тези думи старецът изпаднал в ярост и с такава сила ударил снаха си с меча, че я убил, като разсякъл тялото ?. Блажената Томаида предала душата си в Божиите ръце и приела славен мъченически венец за своята чистота и целомъдрие: тя се борила с греха до проливане на собствената си кръв и положила душата си за Божия закон, като предпочела да умре, вместо да разгневи Бога и да оскверни своето тяло и леглото на мъжа си.
Божието наказание начаса постигнало убиеца: с ослепяла душа той загубил и зрението си и като хвърлил меча, търсел вратата, за да излезе от дома и да изчезне безследно, но опипвайки стените, съвсем не можел да намери изхода и бил принуден да остане в стаята. В това време дошли и други рибари, чукали на вратата и викали сина му за ловитба. Бащата отвърнал:
- Синът ми вече отиде да лови риба. Покажете ми вратата, защото не мога да я намеря.
Те отворили вратата, влезли и видели старецаа, който с окървавени ръце и дрехи пипнешком се мъчел да намери изхода, и жената, разсечена на две, която лежала в кръв на земята. От тази гледка изпаднали в ужас и запитали:
- Какво значи това? Кой и защо е извършил такова злодейство?
Тогава старецът им разказал греха си и помолил да го отведат при съдията, за да приеме достойно за делата си наказание. Когато мъжът на света Томида се върнал от работа и разбрал какво е станало, изпитал безутешна скръб и срам: той оплаквал своята целомъдрена съпруга и се срамувал от беззаконния си баща, който, без да се бои от Бога, извършил гнусно престъпление и покрил със срам старините си. Старецът бил предаден на съд и наказан чрез посичане с меч. При тялото на убитата се стекло множество народ от цяла Александрия; всички се чудели на това невероятно и ужасно събитие и хвалели целомъдрието на света Томаида.
Случайно по това време в Александрия се намирал преподобният Даниил скитски; той казал на ученика си:
- Сине мой, да идем да погледнем светата девойка.
Те изпълнили желанието си и се отправили към октодекатския, тоест осемдесетия, манастир. Монасите от този манастир посрещнали с чест преподобния отец, като искрено го приветствали. Като им разказал за страданията на света Томаида, той им дал такова нареждане:
- Идете и донесете тук нейното свято тяло, защото то не трябва да лежи заедно с миряните, а със светите отци.
Някои от братята се смутили от нареждането да положат тялото на жена заедно с отците. Но преподобният им отвърнал:
- Девойката, която не искате да донесете тука, е майка за мен и за вас: тя умря заради целомъдрието си.
Тогава монасите, като не смеели повече да противоречат на светия отец, отишли, взели тялото на света Томаида и го погребали с чест в манастирската гробница. След това преподобният се простил с отците и си отишъл в своя скит.
Един брат от неговия манастир изпитвал силни нападения от плътските изкушения. Той отишъл при преподобния Даниил и му разкрил своята силна борба с плътските страсти. Преподобният му казал:
- Иди в октодекатския манастир и така се помоли в манастирската гробница: “Боже, по молитвите на мъченица Томаида помогни ми и ме избави от блудната похот!”. Надявай се на Бога и ще се избавиш от изкушенията - добавил преподобният отец.
Братът тръгнал и изпълнил точно всичко, което му наредил преподобни Даниил, и наистина напълно се освободил от плътските изкушения. Като се върнал в скита, паднал в нозете на преподобни Даниил и му казал:
- Чрез молитвите на света Томаида и твоите, отче, Бог ме избави от блудната похот.
Старецът запитал:
- По какъв начин беше освободен?
Братът отвърнал:
- Като направих дванадесет молитви и се помазах с елей от кандилото при гроба на светата мъченица, положих глава на гробницата ? и заспах. И ето че ми се яви светла девойка, света Томаида и каза: “Отче, приеми това благословение и си иди с мир в твоята килия”. Аз приех благословението и се събудих, като почувствах, че окончателно съм освободен от плътската страст. Не знам какво всъщност означава преподаденото ми насън благословение от светицата, но добре съзнавам, че съм избавен от страстите.
Преподобни Даниил казал, след като братът свършил разказа си:
- Толкова велико дръзновение имат пред Бога онези, които се подвизават за своето целомъдрие.
През останалото време на живота си този брат повече никога не изпитал изкушения от страна на плътта и славел Бога и света мъченица Томаида, своята изцелителка. Така постъпвали и други, смущавани от подобни страсти: идвали при гроба на света Томаида и получавали облекчение и освобождение от плътските страсти заради нейните свети молитви; те славели светата мъченица, прославяйки едновременно Христа Господа, на Когото с Отца и Светия Дух подобава чест и поклонение навеки. Амин.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец април ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.