В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобни Стефан Новосиятел

Към жития на светии за месец декември ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Преподобният Стефан се родил и получил възпитание в Константинопол. Родителите му, Захария и Теофания, се отличавали с благочестие и християнски добродетели; те живеели недалече от храма на първомъченик и архидякон Стефан. Теофания, майката на преподобния, още по време на бременността си спазвала строго въздържание в храната: до самото му раждане тя вкусвала само хляб, зеленчуци и вода, подготвяйки подвижник още в майчината утроба. И още щом се родил младенецът, на гърдите му се открило прекрасно изображение на кръст, което било видимо знамение за разпъването на “плътта... със страстите и похотите”, което проявил в живота си. Той започнал да спазва въздържание още в пелените си, когато се хранел от гръдта на майка си: не приемал млякото, когато го кърмела след приемане на обилна храна. И това се случвало многократно и продължавало по два и по три дни, така че роднините на светия младенец, виждайки това, недоумявали и се съкрушавали. Но това никак не вредяло на здравето на детето. Младенецът бил кръстен, растял и бил отбит от майчината гръд. Като достигнал детска възраст, той охотно и прилежно се заел с книжното учение, спазвайки послушание към родителите си. Когато архиерейската катедра заел свети Методий, по Божия воля, бащата на Стефан, благочестивият Захария, бил удостоен с презвитерски сан и причислен към клира на великата Константинополска църква; по същото време и богомъдрият Стефан приел пострижение и постъпил в числото на клириците на същата църква и предсказал скорошната смърт на своя родител. В осемнадесетата си година, след смъртта на баща си, преподобният Стефан приел върху себе си подвига на затворничеството; уединявайки се в църквата на светия първовърховен апостол Петър, той пребивавал в непрестанна молитва и се хранел само със зеленчуци. Тук скоро получил ободрение свише в своя подвиг. Веднъж през нощта му се явил Христовият апостол и казал:
- Мир на тебе, чедо. Да ти бъде за добро това начало на твоето добродетелно житие и Господ да те укрепи в него.
След като преживял така три години, преподобният се удостоил и с видение на свещеномъченик Антипа, който му се явил и казал:
- Мир на тебе, чедо; бъди внимателен към себе си; няма да те оставя.
Това внушение предразположило преподобния още повече да усили своя подвижнически труд в молитвата и поста; оттогава той вкусвал зеленчуци само веднъж или два пъти в седмицата, и при това без сол. Водейки такъв живот, той достигнал висока степен на нравствена чистота, удостоил се със светителски сан и вършел много чудеса.
В дванадесетата година от царуването на благочестивия цар Василий и четиридесетата от живота на Стефан станало голямо земетресение, от което църквата на свети Антип, при която по това време живеел преподобният, била напълно разрушена. Той се отдалечил от това място, заселил се в една погребална пещера и прекарал в нея дванадесет години. В това време всички косми на главата и на брадата му, както и зъбите му, опадали, и цялото му тяло отслабнало, понеже в тази пещера било много влажно; и преподобният достигнал до крайна степен на умъртвяването на плътта си. Като изнурил така плътта си, той излязъл от пещерата, но и след това за постелка му служела проста дъска, покрита с груб плат. След това приел ангелски схимнически образ и само на Господски празници, след Божествената служба, вкусвал по малко зеленчук и вода. Хранейки се така, този блажен гражданин на небесното отечество в продължение на петдесет години преминавал своя тесен, строго подвижнически път на живот, и в седемдесет и третата година от живота си, и по-точно казано, от умъртвяването на плътта си, предал духа си на Бога.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец декември ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.