В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобни Григорий Критски

Към жития на светии за месец януари ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Преподобният наш отец Григорий се родил в 760 година, на остров Крит. Негови родители били благочестивите съпрузи Теофан и Иулиания. Освен доброто домашно възпитание, той получил и книжно образование. В това време изповедниците на православната вяра търпели големи притеснения от еретиците иконоборци. От детство предан на православието и желаейки горещо да запази православната си вяра в чистота, веднъж младежът взел от дома си малко храна и заминал за Селевкия. Той преживял тук немалко време, като се хранел само с хляб и вода и водел богоугоден живот, трудейки се в подвизите на благочестието.

След смъртта на император Лъв IV - иконобореца, в двадесетата година от живота си, преподобни Григорий отишъл в светия град Иерусалим, за да се поклони на неговите светини. Тук той преживял дванадесет години, като с търпение и радост понасял жестоките нападки на арабите и евреите. Оттук свети Григорий се преселил в Рим, където приел пострижение в ангелския образ и се подвизавал, умъртвявайки с въздържание своята плът.

В 811 година свети Никифор, Константинополският патриарх, изпратил при римския папа свети Лъв III свети Михаил Изповедник, Синадския епископ, заедно със съборна грамота, издадена по случай коронясването на император Михаил I. В Рим свети Михаил духовно се сближил с преподобния Григорий и връщайки се в Константинопол, го взел със себе си, а после го настанил в обителта на нос Акрит. Тук преподобният подлагал себе си на всевъзможни лишения заради Христа: ходел бос, имал само една-единствена дреха, а храна, която се състояла от малко количество хляб и вода, приемал само по веднъж на два или три дена. Той спял на рогозка, за жилище си избрал една яма и тук горчиво плачел заради смутовете, които вълнували тогава Христовата Църква. По-късно светият подвижник се затворил в тясна килия. Оттук той излизал, облечен в кожена дреха, само за да носи вода. С нея той напълвал намиращия се до манастирската ограда съд, от който монасите черпели вода. След като свършвал тази тежка работа, преподобният се уединявал в килията си и извършвал килийното си правило. След като се подвизавал така с добрия подвиг, той предал святата си душа в Божиите ръце.
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.