В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния Роман Сладкопевец

Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец октомври ТУК


Свети Роман бил родом от Сирия, получил възпитание в град Емеса и от ранна възраст започнал да угажда на Бога, водейки девствен и целомъдрен живот. Първо бил клисар в една от църквите в град Берит, а след това, при царуването на император Анастасий, отишъл в Константинопол и служел при Кировата църква в чест на Пресветата наша Владичица Богородица. Тук той прекарвал живота си в пост и молитва, изнурявайки тялото си с многочислени подвизи и всенощно бодърстване. От вечерта той отивал във Влахерна и там стоял на молитва през цялата нощ, а след това се връщал обратно. След това бил поставен за клисар в храма на света София. Свети Роман не бил грамотен, но бил изкусен в добрите дела, с които превъзхождал премъдрите книжовници; с разума си се стремял към Бога много повече от тези, които търсят премъдростта на този век. Защото той бил един от онези, за които апостолът е казал: “Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите”. За добродетелния му живот го обикнал патриарх Евтимий, и като виждал как той се труди в храма и с какво усърдие изпълнява послушанието си, му давал еднаква част с клириците. Клириците роптаели срещу патриарха и казвали:
- Защо си поставил този невежа наравно с нас!
Те намразили Роман и започнали да кроят козни срещу него. Веднъж в навечерието на празника Рождество Христово, когато в църквата дошъл царят, а Роман поставял светилниците в църквата, клириците го хванали и го повлекли към амвона, като казвал:
- Ти получаваш еднаква част с нас - тогава пей на амвона хвалебна песен на Бога, както и ние.
Те постъпили така от завист, желаейки да го посрамят, защото знаели, че той не разбира Писанието и не може да изпълни това. Претърпял такова унижение от клириците пред царя и пред целия народ в църквата, Роман почувствал срам и заплакал. След края на службата, когато всички излезли от църквата, той паднал на колене пред иконата на Пресвета Богородица, като плачел горчиво и се молел. След като прекарал много време в плач и молитва, свети Роман станал, отишъл в дома си и, без да вкуси храна от мъка, задрямал. И ето, насън му се явила Пресвета Богородица, утешение на всички скърбящи, като държала в ръка неголям книжен свитък и казала на светия Роман с тих глас:
- Отвори уста!
Когато той отворил устата си, Владичицата сложила в нея свитъка и му заповядала да го изяде.
Роман глътнал хартията и веднага се събудил, но никого не видял пред себе си, защото Явилата се станала невидима. Сърцето му се изпълнило с неизказана сладост и духовна радост и той започнал да размишлява за това, което видял. Изведнъж почувствал в ума си разбиране на свещените книги, защото Девата Богородица, както някога Нейният Син на Своите апостоли, отворила ума му за разбиране на Писанията. Той се изпълнил с дълбока премъдрост и започнал със сълзи да благодари на своята Наставница за това, че Тя за един миг му дарила такива познания, каквито сам не би могъл да достигне в продължение на много години.
Настъпил часът на всенощното бдение и свети Роман, като се радвал на благодатта, дарувана му от Богоблагодатната Дева, отишъл в църквата.
Когато трябвало да се изпее песнопение в чест на празника, свети Роман се изкачил на амвона и запял със сладък глас своя кондак, който сам съчинил в ума си:
- “Дева днес ражда Свръхестествения и земята поднася на Непристъпния пещера; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътуват, защото заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог”.
Всички, които видели и чули това, се удивлявали и услаждали от пеенето на Роман, като вниквал в смисъла на песнопението. Когато завършил своята песен, патриархът попитал, откъде е у него тази премъдрост. Блаженият не скрил чудото на Света Богородица, но изповядал Нейната благодат и прославял вразумилата го Небесна Наставница. Клириците, които го оскърбили, се засрамили, и след като се покаяли, паднали в нозете му, като го молели за прошка. Патриархът веднага поставил свети Роман за дякон и премъдростта потекла от устата му като река, а на тези, които отначало го упреквали за неговата простота и невежество, после се наложило сами да се учат от него. Той съставил множество кондаци на Господските и Богородичните празници и в чест на много светии: неговите кондаци наброявали повече от хиляда. Той винаги бил почитан и обичан от всички. Като прекарал живота си богоугодно и праведно, той се преселил във вечните обители и сега с ангелските ликове вечно пее на Бога Трисветата песен. Амин.

Кондак:

Украсил се от младини с Божествените добродетели на духа, премъдри Романе, си бил пречестно украшение на Христовата Църква, украсил я с прекрасни песнопения, блажени; затова те молим, дай на желаещите твоето божествено дарование, за да ти зовем: радвай се, отче, преблажена красота църковна.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец октомври ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.