В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния наш отец Платон изповедник

Към жития на светии за месец април ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Преподобният Платон бил син на славни, и заедно с това благочестиви, родители - християни, по име Сергий и Евфимия. От най-ранна възраст те възпитавали детето в благочестие и го учели на християнските добродетели, но не успели да доведат докрай делото по възпитанието му, защото починали, като отишли от този преходен живот в безкрайния живот.
Като останал сирак, юношата бил приютен в дома на свои роднини, и като живеел там, показал големи успехи в науките, като едновременно преуспявал и в християнските добродетели.
Достигнал зряла възраст, Платон оставил дома на роднините си и започнал със свой труд да изкарва необходимите средства за съществуване. Преподобният бил толкова трудолюбив и заедно с това въздържан, че скоро придобил с труда на ръцете си голямо състояние.
Но сърцето му било чуждо на привързаността към благата на този свят. Затова, като раздал на бедните цялото си състояние и като пуснал на свобода своите роби, се отдалечил на планината Олимп, където и приел пострижение в монашество в един от тамошните манастири.
Като живеел в манастира, преподобният водел твърде строг подвижнически живот, като свободното от молитва време употребявал за преписване на книги и съставяне на полезни сборници от писанията на светите отци на църквата. След смъртта на настоятеля на този манастир, Теоктист, преподобни Платон единогласно бил избран за игумен на манастира. Това станало на 35-ата година от живота на светеца. В сана на игумен преподобният започнал да се подвизава с още по-голяма ревност, като със своя пример показвал на всички братя от този манастир начин на истински християнски живот.
По това време константинополски патриарх бил свети Тарасий. Като чул за подвизите на преподобния Платон, той му предложил да поеме управлението на Никомидийската митрополия. Но преподобният, стремейки се към уединен подвижнически живот, поради смирението си се отказал и се отдалечил в едно уединено място, наречено Сакудион, където впоследствие основал манастир.
Поради иконоборските смутове, царуващата тогава императрица Ирина заедно със светейшия патриарх Тарасий свикала в Никея Седмия вселенски събор, на който било осъдено нечестивото учение на еретиците иконоборци и заедно с това било възстановено и потвърдено почитането на светите икони и поклонението пред тях. Отците, които се събрали на събора, били повече от три хиляди; сред тях бил и преподобният Платон. Като човек начетен и познаващ Божествените Писания, той бил твърде полезен на събора, тъй като мъжествено защитавал учението на православието и дръзновено изобличавал учението на еретиците.
Когато заседанията на събора приключили, преподобни Платон се върнал в мястото на своите подвизи, в Сакудион. Тази местност била колкото красива, толкова и удобна за подвизи в уединение. Тя се намирала в планината и от всички страни била обкръжена с красиви високи дървета; единственият достъп дотук откривала малка пътечка, едва забележима сред горския храсталак. Заедно с Платон се подвизавал и неговият племенник Теодор. Скоро те построили тук църква на името на свети Иоан Богослов.
Междувременно мълвата за подвизите на светеца се разпространявала все повече и повече и при него започнали да идват много хора, търсейки наставление и ръководство в християнския живот. Когато броят на учениците на преподобния започнал да нараства, той създал на това място манастир, като задълженията на настоятел изпълнявал сам.
Със своя подвижнически живот Платон предлагал на всички братя добър пример за съревнование. Особено усърдно му подражавал неговият племенник, блаженият Теодор, който прекарвал дните и нощите в непрестанен подвиг на молитва и богомислие.
Като виждал този добродетелен живот на Теодор, преподобният много се радвал за него и решил да отличи блажения Теодор със свещенически сан. Двамата се отправили заедно във Византия при светейшия патриарх Тарасий, който и ръкоположил Теодор в сан презвитер, впрочем не толкова по неговата добра воля, колкото заради послушанието му, защото блаженият се смятал недостоен за такъв сан, не искал да го приема и казвал, че превишава неговите сили. Но тъй като не бил в състояние да противоречи на волята на своя духовен отец, а също и на патриаршеската воля, той се подчинил и приел свещенството. Когато преподобни Теодор се върнал в манастира с новия свещенически сан, продължил да се подвизава с още по-голямо усърдие и ревност.
След като минали няколко години, преподобният Платон, изнемощял от много трудове и от преклонната си възраст, решил да свали от себе си управлението на манастира и поискал блаженият Теодор да приеме властта на игумен след него. Той често му говорел за това, като го молел да го освободи от тежкото за него бреме на началстването. Но блажени Теодор всеки път се отказвал, предпочитайки самият той да живее под началството на други, отколкото да началства, смятайки, че за душевното спасение е по-лесно и по-полезно да получаваш наставления от другите, отколкото ти самият да наставляваш когото и да било.
Преподобният Платон, като виждал, че ще му бъде трудно да надделее смирението на блажения Теодор, решил да направи следното: легнал в постелята като болен - тъй като и в действителност бил слаб - и като събрал всички братя, им казал, че чувства приближаването на своя край, а после ги попитал:
- Кого искате за настоятел след мене? Кой е най-способен за това, според вас?
Преподобният знаел, че братята ще поискат да имат за настоятел именно Теодор, защото всички го обичали и уважавали заради неговите големи добродетели. Така и станало. Всички отвърнали единодушно:
- След теб да ни бъде игумен Теодор!
Тогава преподобни Платон предал властта си на блажения Теодор, тъй като той не можел да се противопостави на желанието на всички братя. Като поел върху себе си санът на настоятеля, блажени Теодор заедно с това удвоил своите подвизи и станал образец за всички, поучавайки ги на добродетелен живот не само със слово, но и на дело.
По това време император Константин, синът на благочестивата императрица Ирина, като станал на възраст, отстранил от царския престол майка си и взел в свои ръце управлението на държавата; млад и развратен, той бил отдаден на най-различни грехове. Като замислил да изгони от себе си своята съпруга Мария, насила я постригал в монашество; вместо нея си взел друга жена, на име Теодосия, която била роднина на баща му. Светейшият патриарх Тарасий не одобрявал тази беззаконна постъпка на царя и не искал да благослови брака му. Но един презвитер, на име Иосиф, иконом на константинополската църква, нарушил божествените закони, и като не послушал патриарха, се съгласил да извърши над императора тайнството брак.
Като чул за това блажени Теодор, а с него и преподобни Платон, твърде се наскърбили духом. Пламнал от ревност по Божия закон, Теодор заедно със свети Платон отправил послание към всички монаси, в което съобщавал за императорското беззаконие и увещавал всички да смятат царя за отлъчен от Христовата Църква, като разрушител на Божия закон.
Слухът за ревността и смелостта на блажените Теодор и Платон се разпространил навсякъде, тъй че за това узнал и самият изобличаван от тях цар. Силно разгневен срещу светите мъже, той заповядал преподобни Теодор след жестоки мъчения да бъде изпратен на заточение в Солун, а Платон да затворят в тъмница.
След смъртта на нечестивия император преподобни Платон бил освободен от тъмницата, а свети Теодор бил върнат от заточението.
Междувременно Теодор, поради постоянните набези на агаряните, които опустошавали и завземали в свои ръце различни области от Византийската империя, напуснал Сакудион, защото не искал да подлага живота на братята и обителта на опасност, и пристигнал заедно с братята в Константинопол, където приел управлението на знаменития Студийски манастир.
Преподобният Платон, който някога имал сан игумен, сега като смирен монах дошъл при блажения Теодор и започнал да се подвизава в неговия манастир. При това Платон дотолкова се смирявал, че доброволно наденал на краката си вериги, като непрестанно пребивавал в подвизи на пост и молитва.
Наскоро след това византийския престол незаконно заел император Никифор, който с властта си възвърнал в Църквата споменатия по-горе презвитер Иосиф, когото патриарх Тарасий отлъчил заради неговата беззаконна постъпка. Когато след това Теодор заедно с братята изобличил императора, постъпил противно на църковните правила, императорът твърде се разгневил срещу него и всички братя от Студийската обител, и отправил всички, заедно с блажения старец Платон, на заточение на един от островите край града.
Като прекарал четири години в заточение, преподобният Платон вече в дълбока старост се завърнал в Константинопол, където отново се заселил в Студийската обител.
Той се подвизавал много и усърдно в тази обител, преживял в нея още три години, и накрая отишъл при Господа, където заедно с останалите светии да предстои пред Неговия престол на небесата и да Го прославя вечно. Амин.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец април ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.