В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния наш отец Петър

Към жития на светии за месец юли ТУК
Към раздел "Жития на светци" ТУК


Преподобният Петър се е родил и бил възпитан в Константинопол. Той произхождал от славни и богати родители. Баща му, на име Константин - бил със сан патриций и заемал длъжността пълководец. Усърдно занимавайки се с науките още от млада възраст, Петър внимателно изучил философията, както и всички светски науки. Като станал пълнолетен, встъпил в брак, след смъртта на баща си наследил почетния му сан на патриций. Той бил назначен за патриций при царуването на благочестивата царица Ирина и нейния син Константин. Когато императорския престол заел Никифор и гърците започнали война с българите, Петър бил назначен от императора за пръв началник над всички полкове и се отправил с войниците си против българите. По време на избухналата след това голяма война отначало гърците победили българите, а след това - по Божие допускане, българите, възстановили се след претърпяното поражение, жестоко разгромили гърците и умъртвили самия император Никифор.


По същото време бил пленен от българите и блаженият Петър с петдесет гръцки князе, бил затворен в тъмница и осъден на мъчения и смърт. И когато усърдно се молел на Бога за своето избавление, през нощта му се явил свети Иоан Богослов, освободил го от тъмницата и го довел в Рим. От този момент преподобният Петър изцяло се посветил на служене на Бога; като се убедил в нищожността на всичко земно, той се отдалечил на Олимпийската планина, и приемайки ангелски образ, се подвизавал заедно с Иоаникий Велики, преуспявайки във всяка добродетел.


Като прекарал тук тридесет и четири години, след като съпругата му и синът му вече били починали, преподобният Петър дошъл в Константинопол. Тук най-напред живял известно време до устроената от него църква, наречена Евандрийска. След това се отдалечил на едно уединено и тихо място и там устроил за себе си неголяма келия, в която живял осем години, носейки върху тялото си груба власеница, и през всичките години на постническия си живот не обувал нозете си. Той крайно изнурил себе си с пост, бдение и други монашески подвизи.


Подвизавайки се така добродетелно и богоугодно, блаженият се упокоил в Господа и бил причислен към лика на преподобните, прославящи Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.