В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния наш отец Ипатии в Руфина

Към жития на светии за месец март ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Този преподобен се родил във Фригия. Когато бил на осемнадесет години, веднъж баща му го набил, той побегнал от него и пристигнал в Тракия. Постъпил в един от тамошните манастири и се предал на подвизите на монашеския живот, като скоро станал известен с добродетелите си. Той никога не пиел вино, и веднъж, когато встъпил в борба с плътската страст, прекарал в пост петдесет дена, като въобще не се докосвал нито до храна, нито до вода. Когато настоятелят на манастира научил за това, по време на вечерята в присъствието на братята със собствената си ръка подал на Ипатий чаша с вино и хляб, след което той незабавно се освободил от страстта, която го измъчвала, и благодарил на Господа и на своя наставник. След известно време, по съвета на своя духовен отец, той се отправил в Константинопол, за да окаже помощ на един човек, подлжен на плътско изкушение; той помогнал и на своя баща, който бил пристигнал там. След това, като отпратил баща си в неговата родина, Ипатий с двама монаси отишъл в Халкидон и се заселил в обителта на Руфин, която по онова врема имала странен и некрасив вид, тя била съвсем запустяла и навявала страх на всички. Някога, когато този Руфин бил мирянин, построил прекрасна обител и заселил в нея египетски монаси, които като се подвизавали в нея, прославяли Бога. Но когато той умрял, живеещите в неговата обител монаси се разотишли всеки в своята страна и тя станала необитаема. Обраснала с бодливи растения, които се увили в непроходими храсталаци и я направила безобразна, след което в нея се заселили нечисти духове, и тя станала място, което внушава страх у всички, така че никой не искал да мине покрай нея. Като намерил обителта в такъв вид, преподобният Ипатий прогонил от нея бесовете и като я почистил от обезобразяващите я храсталаци, я довел в предишния благолепен вид, след което се заселил в нея заедно с дошлите с него двама иноци. Самият той започнал да прави власеници, а от дошлите с него иноци единият се заел с посевите, а другият с подреждането на градината. Няколко години след това Ипатий се отправил към Тракия и се заселил в манастира, в който се подвизавал преди, но монасите от обителта на Руфин скоро дошли в този манастир и го замолили да стане техен игумен. Преподобният се съгласил и оттогава започнал да извършва големи подвизи. Мнозина от монасите, като му подражавали, достигнали високо съвършенство в богоугодния живот. Заради подвизите си божественият Ипатий се удостоил да получи от Бога дар на чудотворство и извършил множество изцеления. Той лекувал бесновати, слепи, изсъхнали, страдащи от водянка и кръвоточиви жени. Немалък брой безплодни жени направил способни да раждат, а на други, които имали сухи и неспособни за кърмене гърди, възвърнал млякото. Много пъти с молитва допълвал водата, хляба и другата храна, като в нужното време ги умножавал и прогонвал всякакви недъзи от хората и домашните животни. Храната на преподобния били варени зърна, плодове и малко количество хляб, но и тази оскъдна храна той приемал само късно вечер, при което за поддържане на старческите си сили вкусвал по малко вино. Преподобният преживял осемдесет години, косите на главата му и брадата станали бели като сняг и в тази дълбока старост на вид и по дела той останал все така почтен както и преди. Четиридесет години прекарал в званието на свещеноначалник на иноците, възвеличил свещенството и като изпратил при Господа първо осемдесет свои ученици, наскоро след тях и самият той мирно починал, прославяйки Господа.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец март ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.