В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния наш отец Иоан Пустинник

Към жития на светии за месец март ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Някога живеела една богата, много красива и богобоязлива жена на име Иулиания. В младите си години тя загубила мъжа си и останала вдовица с две малки деца, Иоан и Тимистия. След като била издадена заповед християните да бъдат предавани на смърт, тя взела със себе си Иоан, вече поотраснал, укривала се с него в едно необитаемо помещение и го възпитавала в наставление Господне, постоянно обучавайки го на четене и молитва. Момчето, оставяйки майка си, понякога отивало в близката монашеска обител, и след като се помолвало там насаме, отново се връщало, тъй като в това време всички християни се пазели поради страх от езичниците. Когато веднъж отишъл по обичая си, го срещнал един благочестив човек и му дал съвет по-добре да ходи за молитвени подвизи в пустинните места, отколкото, извършвайки ги в обителта, винаги да бъде в опасност да попадне в ръцете на мъчителите. Като приело този съвет, момчето казало на майка си:
- Майко моя, господарке, един благочестив човек ме покани да дойда при него, и аз мисля, че това е станало преди всичко по твоите молитви.
Иулиания пуснала сина си, мислейки, че той скоро ще се върне. Но Иоан, като се простил с майка си и сестра си, отишъл в пустинята при един египетски пустинник, наречен Фармутий, и като приел от него молитвено напътствие, се отправил в дълбоката пустиня. Тук намерил безводен кладенец, пълен със змии, скорпиони и гадини, и като се помолил, се хвърлил в него. Кладенецът бил дълбок двадесет лакти, но ангел Господен поддържал Иоан, и той останал невредим. Застанал на дъното на кладенеца, с кръстообразно вдигнати ръце той прекарал без сън, храна и питие четиридесет дни в молитва и всички влечуги излезли от кладенеца. След това ангелът, който винаги носел храна на Фармутий, донесъл хляб и за Иоан, и при това казал на преподобния:
- Ето, този хляб ти изпраща Господ, за да го занесеш до кладенеца, на авва Иоан.
Сам ангелът не искал да му носи хляб, за да не се възгордее, бидейки още млад на възраст. Фармутий отишъл при Иоан и му дал хляба. Преподобният го взел, и като благодарил на Бога, започнал да го яде. Оттогава в продължение на много време той всекидневно получавал храна от Фармутий и прославял Господа за това. Междувременно дяволът, не понасяйки богоугодните подвизи на преподобни Иоан, веднъж приел вида на един от бившите му слуги и, като дошъл при Фармутий, го прелъстил и той го довел до кладенеца, където се подвизавал преподобният. Но когато бесът казал на Иоан нещо неподобаващо, Иоан извел Фармутий от заблуждението и посрамвайки беса, го прогонил от себе си. След това дяволът, като събрал множество бесове, им заповядал да приемат вида на майката и сестрата на Иоан, на роднините и съседите му, на слугите, слугините и познатите му, и всички те отишли до кладенеца, умолявайки го със сълзи да им се покаже, тъй като искат да го видят, но преподобният, извършвайки по това време обичайната си молитва на дъното на кладенеца, им казал: “махнете се от мен”, и всички бесове станали невидими.
Като преживял десет години в кладенеца и извършил всякакви монашески подвизи и доблестно угодил на Господа, преподобни Иоан се преселил във вечните обители. За неговото погребение по наставление на ангела дошъл един монах, подвизаващ се в пустинята в продължение на тридесет години, на име Хрисихий. Три дни той молел преподобния да излезе от кладенеца, при което с Божията сила го заклевал да не скрие нищо от своя живот, но да разкаже всичко подред, защото така е угодно на Бога. И се извършило дивно чудо, изумяващо всеки слух и поглед: земята от дъното на кладенеца сама се издигнала на двадесет лакти и преподобните се срещнали. По силата на заклинанието на Хрисихий, Иоан нищо не скрил, но разказал за себе си, и монахът му благодарил за това с братско целование. След това преподобни Иоан сам приготвил себе си за погребение и отново отишъл при Господа. Тогава Хрисихий покрил тялото му със своята мантия, така че тя легнала с краищата си на дъното на кладенеца, и като изпял обичайните псалми, посадил финикова палма на мястото на погребението. Палмата веднага се вкоренила, израснала на височина като голям дъб, разцъфтяла и се покрила с множество плодове. Като видял това, монахът Хрисихий възнесъл благодарност към Бога, казвайки на себе си:
- Слава на Тебе, Владико, защото Ти Сам откриваш обичащите Те и ги правиш наследници на Твоето царство.
И докато се молел и размислял за това, Божий ангел го взел и го отнесъл на мястото, където пребивавал. След това, като повикал един благочестив мъж, Хрисихий го помоли да запише всичко, което видял и чул.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец март ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.