В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния Михаил Клопски

Към жития на светии за месец януари ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Близо до Велики Новгород, на брега на река Веряж се намирал Клопският манастир и в него - храмът в името на Живоначална Троица. Отначало той не бил много известен, но впоследствие придобил голяма слава, благодарение на чудесата на свети Михаил. Той дошъл в обителта, когато неин игумен бил добродетелният Теодосий.

И досега не е известно откъде е бил свети Михаил и кои са били неговите родители. Той дошъл през един летен ден, когато всички братя били на утренята. На деветата песен от канона иеромонахът, извършващ божествената служба, прекадил храма и тръгнал да прекади и своята килия, която била наблизо. Той я намерил отворена, макар че я заключил, преди да излезе. Влязъл и видял, че вътре седи някакъв човек в монашески дрехи. Пред него горяла свещ и той преписвал книгата “Деяния на светите апостоли”. Братът се върнал в храма и разказал на останалите какво е видял. След края на богослужението всички отишли в килията му и разбрали, че е заключена отвътре. Игуменът казал молитва, но от килията не се чул ответен възглас. Започнали да чукат по вратата, но тя останала затворена. Тогава игуменът заповядал да разглобят покрива над пруста, но когато влезли вътре, видели, че е заключена и вътрешната врата. Разбили я по заповед на игумена, влезли в килията, а там един старец седял и пишел. Настоятелят го попитал: “Кажи ми, дух ли си или човек?” Старецът повторил думите му. Игуменът казал молитва и старецът произнесъл същите молитвени слова. Тогава настоятелят започнал да осенява пришълеца с кръстното знамение и да го прикадява с тамян, а той се дърпал и се държал като юродив.

Свети Михаил отишъл с братята в храма за литургията и започнал да пее на клироса заедно с манастирските певци. Игуменът му заповядал да прочете Евангелието и всички били утешени до дъното на душите си от красотата и вдъхновението, с които четял. Той чел и на трапезата, а после игуменът го завел в определената му килия и оттогава блаженият останал в манастира на Живоначална Троица, като изпълнявал послушанието да бъде четец в храма и на трапезата. И всички, които чували четенето му, усещали голямо сърдечно умиление.
Но игуменът и братята не могли да научат името на новия брат, нито откъде идва и какъв е произходът му. Веднъж в Клопската обител дошъл княз Константин Димитриевич. Когато чул четенето на свети Михаил на трапезата, той се приближил, познал го и казал:
- Това е Михаил, син Максимов.
Преподобният отговорил:
- Само моят Създател знае кой съм аз.
Тогава игуменът забелязал:
- Сине мой, защо не ни кажеш името си?
И светият потвърдил, че името му е Михаил.
Докато живеел в Клопската обител, преподобният се хранел само с хляб и вода, при това много малко и само веднъж седмично. Когато след големите молитвени подвизи светецът усещал умора, отдъхвал направо на земята: в килията му нямало никакво имущество, освен дрехите върху тялото му. Не могат да се опишат онези велики трудове, които той поел заради Христа - от подвизите на въздържанието тялото му приличало на сянка.

По това време в Новгород и околностите му настъпила засуха, която траела три години. Пресъхнали не само потоците, но и реките. Тогава по молитвите на преподобния Михаил близо до манастира земята се разтресла и бликнал пълноводен извор, от който взимали вода братята и посетителите на манастира. След засухата настъпил глад и тълпи от бедни започнали да прииждат в обителта, за да получат парче хляб. Игуменът се опасявал, че запасите ще оскъднеят и не знаел какво да направи, но преподобният му казал, че Господ наситил със седем хляба четири хиляди души и го убедил да храни всички гладни. Когато братята чули това и започнали да роптаят, преподобният ги завел в житницата и те се изумили, че запасите от пшеница по молитвите на светия не са намалели. Преподобният Михаил много пъти предсказвал превземането на Велики Новгород и като извършил много чудеса в Христовото име, мирно починал в Господа. Неговото честно и многострадално тяло било погребано от игумена и братята в манастира на Живоначална Троица, където се подвизавал преподобният. То е положено от дясната страна на съборния храм и подава много различни изцеления на онези, които се притичват към него с вяра за слава на нашия Бог Христос.

Тропар:

Доброволно станал юродив заради Христа, си възненавидял красотата на този свят, играенето на плътта си победил с пост и жажда и с лежане на земята; зной и студ, дъжд и сняг и други въздушни теготи не си отбягвал; очистил си душата с добродетели като злато в горнило, отче преподобни, богоносни Михаиле, и сега предстоиш на небесата пред Престола на Пресветата Троица: като имаш голямо дръзновение, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец януари ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.