В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния Константин Синадски

Към жития на светии за месец декември ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Преподобният Константин се родил в град Синад и по произход бил иудеин. Бидейки още малолетен, веднъж той, съпровождайки майка си, видял един християнин, който се прозявал и прекръстил устата си. По подражание и той започнал да прави същото. Междувременно това външно уподобяване го предразположило да се отнася с внимание и към вътрешното съдържание на християнската вяра. С душата си той усещал топлината на Божията благодат и лицето му просветляло. Озаряван свише от тайнствено наставление, той в продължение на много дни като че ли забравял за телесната храна, не усещайки глад. Това било съблазън за околните: веднъж една еврейска девойка дръзко му се подиграла, но за това отначало била умъртвена със знамението на честния кръст, а после била съживена. Внимавайки, по такъв начин, с чисто и вярващо сърце в гласа на Господа, той оставил сродниците си и като че воден от Божествен облак, стигнал до мястото, наричано “Душевно спасение”, където тогава живеели велики мъже, сияещи с добродетели и с иночески подвизи. Като се представил на настоятеля на тези монаси, той му разказал подробно всичко за себе си; настоятелят наредил да донесат кръст и му заповядал да го целуне. Блаженият с радост започнал да целува светия кръст и го поставил върху главата си, на която веднага се отпечатало знамение на всечестното оръжие, неизличимо съхранило се и впоследствие, дори до самата му смърт. След това той се сподобил със свето кръщение и бил наречен Константин. След кръщението се оттеглил на едно разположено наблизо място и там ревностно се посветил на подвизите на духовния живот. Желаейки да приеме монашески чин, той още преди пострижението вече превъзхождал всички със строгото си благочестие, устройваки живота си по примера и наставленията на свети апостол Павел. А когато Константин произнасял монашеските обети пред Бога, мястото, където ставало това, се изпълнило с благоухание и църковните двери сами се разтворили пред него. При душевната си чистота той се удостоил и с един особен дар: бил прозорливец, защото пред него били открити дори помислите на всеки брат. От тази обител той предприел пътуване до Олимп, след това отишъл в Аталия, преминавайки по дивен начин една бърза река, посетил град Мира Ликийска и много други места и отново дошъл на Олимп. Тук преподобният Константин прекарал четиридесет дни без храна, бидейки зарит до кръста в земята. После против волята си приел свещенически сан и без да оставя подвижническите трудове, странствал и в Атроя. Той предсказал кончината си осем месеца преди нея и съгласно това предсказание, мирно се преставил в Господа.
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.