В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния Кирил, Новоезерски чудотворец

Към жития на светии за месец февруари ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Преподобният Кирил се родил от благочестиви и богати родители в град Галич. Още като момче той почувствал непреодолимо желание да стане монах. Като напуснал тайно родителския си дом, отишъл от Галич на река Обнора, в обителта на преподобния Корнилий, за когото бил слушал от родителите си. По пътя към манастира Кирил видял старец с бели коси. На въпроса на стареца къде отива той отговорил, че отива в обителта на преподобния Корнилий. Старецът одобрил намерението му и му заповядал да върви с него. На другия ден двамата наближили обителта. Преди да стигнат до нея, старецът дал наставление на юношата и дълго се молил за него, след което, посочвайки с ръка обителта, казал:
- Иди, чедо, при блажения Корнилий, а аз ще го моля да те приеме за монах.
След това старецът благословил отрока и станал невидим. Като се огледал наоколо и не видял стареца, Кирил разбрал, че това било Божие посещение, и благодарил на Бога. След това, като дошъл в манастира, той със сълзи умолявал преподобни Корнилий да го приеме за монах. Предвиждайки в него избран съсъд на Светия Дух, Корнилий го приел с любов и го постригал в монашески чин. Младият монах всецяло се предал на Бога и с гореща любов започнал да извършва подвизите на монашеския живот.
Родителите му го търсили дълго и навсякъде и като не го намерили, плакали за загубата на сина. След няколко години те узнали, че Кирил пребивава в Корнилиевата обител. На дванадесетата година от пребиваването му там баща му дошъл в манастира и се постригал под името Варсануфий, а след време било получено известие за майката на Кирил, че и тя, след като поживяла добродетелно и благочестиво, също починала в монашество с името Елена. Бащата, като преживял в обителта три години в пост и молитва, се преставил в Господа.
След смъртта на родителите си преподобният започнал да се подвизава още по-усърдно, добавяйки трудове към трудовете, работейки и в готварницата, и в пекарната, и преминавайки през всички манастирски послушания.
Стремейки се към висше съвършенство, той решил да води отшелнически живот в горската пустиня. С благословение на свети Корнилий тръгнал на север да обхожда пустините; за храна му служели различни треви и корени, или борови кори; по-често се случвало да вижда зверове, отколкото хора. Понякога отивал в Новгородските и Псковските предели и там се покланял на светите места, молейки се на Господа да му посочи място за постоянно пребиваване.
По небесно указание, блаженият Кирил се отправил към Бяло езеро, а след това отишъл в Тихвинския манастир, на името на Пресвета Богородица, където три дни се молил на Бога и Неговата Пречиста Майка. Света Богородица му се явила насън и му заповядала да върви към Ново езеро. От Кобилинската планина преподобният видял посред езерото Червения остров, обрасъл с гори. На острова Кирил видял огнен стълб на мястото, където сега има манастир, от което разбрал, че това място му е посочено от Бога и Пречистата Богородица.
Като пристигнал на острова, преподобният се заселил под един висок смърч. Тук му се явил насън Ангел Господен и казал, че това място му е приготвено от Господа. Като се събудил, блаженият тръгнал из острова и видял около колибата си следи от човешки нозе. По тях стигнал до село Шиднем и поискал разрешение от жителите му да се засели на острова; като получил разрешението, той си построил килия. На следващата година издигнал и две малки църкви: едната на името на Възкресение Христово, а другата - на името на Пречистата Богородица Одигитрия.
По време на своето пребиваване на острова преподобният усърдно се подвизавал в пост и молитви, претърпявайки много беди и скърби от бесовете и от зли хора. С течение на времето около Кирил се събрали много братя и на Червения остров била основана обител, известна под името Новоезерска.
Достигнал дълбока старост, преподобни Кирил бил награден от Господа с дар на прозорливост и чудотворство. Преди смъртта си преподобният предсказал бедствията, очакващи Руската земя.
- Ще има на нашата земя - казвал той - смутове между хората и големи беди, ще се излее силният Божи гняв, мнозина ще паднат от меч, а други ще бъдат отведени в плен.
Когато при него дошъл неговият ученик Дионисий и запитал:
- Кажи ни, отче, какво ще стане след това?
Преподобният му отговорил:
- След това видях Царя, Седящ на Престол, и пред Него двама юноши с царски венци на главите. И Господ им даде в ръцете оръжие срещу враговете - и всички земни царства ще се поклонят на Седящия на Престола, и нашето царство ще бъде умирено и устроено от Бога. А вие, отци и братя - добавил преподобният, - молете се със сълзи на Бога и Неговата Пречиста Майка за могъществото на Руското царство.
Като се причастил със Светите Тайни и се оградил с кръстното знамение, свети Кирил предал духа си на Бога, на 4 февруари 1532 г., и бил погребан в основаната от него обител.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец февруари ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.