В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния Исихий Постник

Към жития на светии за месец март ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Великият Божий угодник Исихий от най-ранна възраст бил поучен и възпитан в добродетелите. Отрекъл се от пристрастието към всички земни блага, той непрестанно мислел за вечните блага на горния Сион. Поради това той оставил родния си град Адрапа и се отдалечил в пустинята близо до Адрания.
За да се подвизава в уединение, светецът поискал да се посели на планината, наречена Майонис; но бесовете, обитаващи тук, предвиждайки изгонването си от светеца и не желаейки да го допуснат на тази планина, влезли в двама души, Иоан и Иларион, и като срещнали Божия угодник, го попитали:
- Къде отиваш?
Като узнали за намерението му, те му казали:
- Нима не знаеш, че това място е твърде опасно? Ти отиваш на сигурна смърт, защото тук обитават множество хищни зверове; освен това тук живеят и разбойници, така че тук няма да преживееш нито един ден.
Светецът, разбирайки духом, че това са думи не на хора, а на бесове, казал:
- Поради многото си грехове аз отдавна съм достоен за смърт; затова и ще отида, за да умра или от зверовете, или от разбойниците.
Като казал това, светият се помолил и като прогонил със силата на кръста нечистите бесове, продължил пътя си. Като се изкачил на планината, той си избрал място, построил си келия и започнал да се подвизава в постнически трудове; устроил си и градина и като я обработвал и засявал семена, се хранел от труда на ръцете си.
Веднъж градината на светеца била нападната от множество птици, които изкълвавали растенията и семената и унищожавали труда му. Тогава светецът се обърнал с молитва към Бога и на часа птиците, вкусили от растенията, падали на земята, и като не можели да летят, лежали с разперени крила; всички птици, които се докосвали до семената, вече не можели да се издигнат във въздуха, но се търкаляли като поразени от отрова; и мястото се напълнило с множество птици, лежащи на земята.
След известно време светецът се смилил над птиците, излязъл от келията и им казал:
- Бягайте оттук и повече не изяждайте труда на монаха.
Още щом изрекъл тези думи, птиците полетели нагоре и оттогава никога не се приближавали към градината му.
Като намерил в една долина извор с вода, преподобният построил тук неголяма църква на името на свети апостол Андрей, където пребивавал в богомислие с учениците си.
Веднъж при него довели едно бесновато момиче, чиито родители, паднали в нозете на светеца, го умолявали да изгони нечистия дух от дъщеря им. Преподобният, като се помолил на Бога, на часа изгонил беса от момичето, а на родителите му казал:
- Така казва Дух Светий: на това място след смъртта ми ще има манастир на свети жени постници, чиито молитви ще изгонват оттук всички бесовски пълчища.
Това пророчество се сбъднало в свое време.
Веднъж, излизайки от келията си, преподобният видял един човек с тежко натоварена кола. Колата теглели волове и един от тях се спънал, паднал на земята и не можел да стане. Човекът се опитвал да го вдигне, но не можел; падналият вол оставал неподвижен като голям камък; изнемогнал от труд, човекът заплакал.
Като видял това, преподобният се смилил над него, приближил се към вола, погладил го по шията и казал на безсловесния като на разбиращ от дума:
- Стани, лениви, и продължи по пътя си, за да не станеш оръдие на вражеската злоба.
Като казал това, светецът осенил вола с кръстното знамение. И волът веднага станал и спокойно тръгнал с тежкия товар. Човекът твърде много се удивил на станалото и като се поклонил на светеца, му благодарил и с радост продължил пътя си.
Светецът с всеки изминат ден се устремявал към по-големи подвизи и се изкачвал към по-съвършени добродетели, така че се удостоил да бъде събеседник на ангелите. От ангел Божий той узнал и за представянето ситридесет дни преди смъртта. Готвейки се за изхода, светецът се изпълвал с велика радост.
Преди смъртта си светецът повикал при себе си живеещите с него ученици и много ги поучавал. В полунощ внезапно заблестяла светлина от небето, осияваща не само келията му, но и цялото място; преподобният с радост казал: “В Твоите ръце, Господи, предавам духа си” и отишъл в небесните селения.
Неговото свято и честно тяло било погребано в споменатата църква в чест на свети апостол Андрей, в каменна рака пред царските двери.
Впоследствие честните мощи на светеца били пренесени от Теофилакт, епископ Амасийски, в град Амасия и положени в лявата страна на олтара, в 792 г., при царуването на Константин и Ирина. А на това пустинно място, където се подвизавал преподобният, бил построен женски манастир, както било предсказано от него.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец март ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.