В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния Евстратий

Към жития на светии за месец януари ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Преподобният Евстратий се родил в Тарсийска област от богати и благочестиви родители, Георги и Мегета. Получил добро възпитание от тях, като станал на двадесет години, той пламнал от желание да служи на Бога. Оставил родителите си и избягал в Авгаровата обител на планината Олимп, където вече се били прочули с добродетелния си живот като монаси двамата чичовци на майка му - Григорий и Василий, първият от които бил игумен на манастира. Те го приели, получил пострижение и започнал трудният му монашески живот. За своето смирение и кротост бил обичан от всички. Нищо светско не го вълнувало, нямал нищо, освен една власеница и една овча кожа, на която спял. Нямал даже собствена килия или място, което да нарече свое, защото обикновено спял където се случело, и то по малко. Отците казвали за него, че от деня на пострижението си не бил лягал да спи с протегнати нозе, никога, в продължение на цели седемдесет и пет години подвижнически живот не лягал да спи на лявата си страна. Когато преподобните отци Григорий и Василий починали, по настоятелните молби на братята блаженият Евстратий трябвало да поеме управлението на манастира. Но ето че Лъв Арменец, човек с име на звяр, се вдигнал против цар Михаил, изгонил го от царството и незаконно завладял царския скиптър. Той се опитал отново да разпали като че ли угасналото иконоборчество, поради което православните напускали домовете си и обителите и се криели от преследването на царя. По съвета на преподобния Иоаникий Велики напуснал обителта и блаженият Евстратий, който се скитал по планини и пустини, докато нечестивият цар не бил убит. След гибелта му, когато светата Църква отново се украсила с икони и започнали пак да им се покланят, заедно с другите отци, които се завърнали по обителите си, се завърнал в Авгаровия манастир и блаженият Евстратий. Той продължил да се подвизава усърдно и да се труди заедно с братята. Молитвата не слизала от устата му. Даже по време на богослужение, когато се намирал в светия олтар, безспир мълвял в себе си: “Господи, помилуй!”
Направил и много чудеса, които свидетелствали по безспорен начин за богоугодността на живота му. А когато дошло време да напусне света, събрал братята и им казал:
- Настъпи времето на моето отшествие, затова умолявам ви, любими мои чеда, да пазите преданията, които получихте, като знаете, че благата на този живот отминават бързо. Те са временни, докато благата на бъдещия живот - вечни. Старайте се и вие да влезете в числото на спасяващите се.
Като казал това, той се помолил, осенил ги с кръстния знак, вдигнал очи към небето и промълвил:
- В Твои ръце, Господи, предавам духа си!
С тези думи се упокоил в Господа. На деветдесет и пет години преминал във вечния живот и бил причислен към лика на преподобните.
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.