В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния Еварест

Към жития на светии за месец декември ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Свети Еварест, родом от Мала Азия, Галатийска епархия, имал знатни родители, но имената им са неизвестни. Тогава император във Византийското царство бил Лъв, жесток гонител на иконопочитанието, който загинал от меч, приемайки по такъв начин достойна кончина като богопротивник. Негов приемник бил Михаил, който също се отнасял към православието с подозрителна неприязън.
Когато навършил пълнолетие, момъкът Еварест получил достатъчно образование и бил по апостолски всичко за всички: на родителите - благопокорен, към другарите и съседите - благоразположен, с чужди и със свои - любезен, винаги и във всичко правдив и към всички - внимателен с любовта си. По такъв начин Еварест още от юношеските си години пламтял от желание да живее според Божествените заповеди и обикнал монашеството. Между това баща му отишъл по свои дела в Константинопол; заедно с него тръгнал и Еварест. Там той бил приет от един свой родственик, патриция Вриений, който бил достигнал почетно обществено положение. Няколко дни след това царица Теодора трябвало да изпрати дипломатическа делегация при българите; за посланик бил назначен споменатият патриций Вриений. Той взел със себе си и честния Еварест. Когато стигнали до едно място, наричано Скупел, те се спрели и прекарали там известно време. Тук блаженият Еварест, при някакво особено обстоятелство, по Божий промисъл, получил сан на презвитер, а след това, водейки подвижнически живот, той възприел и това, към което винаги и с любов се стремяла душата му - постригал се в монашество, като по този начин възложил върху себе си толкова желания от него ярем Господен. Случило му се по това време да придобие книгата на вечнопаметния Ефрем; като я прочел и като се увлякъл от предложените в нея назидания, преподобният Еварест станал ревностен изпълнител на благочестивите наставления на Ефрем; неговото душевно настроение и добродетелният му живот довели до това, че му връчили охранителни писма за пътуването и с молитва го изпратили в Студийската обител. Като пристигнал там, той бил приет в обителта, посветил се изцяло на монашески подвизи, и като забелязал един от братята, стоящ особено високо в духовния живот, се сближил с него и прибавял трудове към трудовете, подражавайки на този брат във възхождането към съвършенство, макар другите и да не забелязвали това. Храната му се състояла от малко парче хляб, при това - сух; варена храна Еварест приемал само един път в седмицата. А другите му подвизи и трудове е невъзможно и да се опишат; достатъчно е да се спомене, че на рамената си той носел на голо, под дрехите, тежки железни вериги и кръстът и бедрата му също били опасани. Той надминал всички с добродетелния си живот, и като проживял така богоугодно седемдесет и пет години, предал духа си на Господа.
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.