В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобния Григорий Печерски

Към жития на светии за месец януари ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Както Неокесария се гордее със свети Григорий Чудотворец, тъй и великата Печерска лавра се слави с неговия съименник. Бог показал Своето величие в светите Антоний и Теодосий, които се прославили с различни чудеса, избрал за делото на чудотворението и преподобния Григорий, когото призвал в светата Си лавра. И тъй, докато преподобният Антоний водел уединен живот в пещерата, при преподобния Теодосий, който управлявал манастира, дошъл блаженият, приел от него монашеско пострижение и живеейки в нестяжание, чистота, смирение, послушание и други добродетели, се упражнявал усърдно в молитва. Като извършил за кратко време много подвизи, той се сподобил с дара на чудотворството и получил от Бога власт над бесовете, които още отдалеч му викали:
- О, Григорий, ти ще ни изгониш с молитвата си.
Григорий наистина имал обичай след всяко богослужение да чете заклинателни молитви. Победеният враг, гонен отвсякъде, обаче започнал да крои козни срещу него в желанието си да попречи на подвизите и добродетелите му. Понеже нямал достатъчно сили да го направи сам, допуснал зли хора да окрадат светеца, който впрочем нямал друго освен книги с молитви и песнопения. И тъй, една нощ до килията на свети Григорий се промъкнали крадци, скрили се и зачакали кога старецът ще отиде в църквата на утреня, за да му вземат каквото има. Блаженият разбрал, защото не спял и прекарвал в молитва към Бога по цели нощи. Започнал да се моли за тях:
- Боже, изпрати сън на рабите Си, които напразно са си направили труд, угаждайки на врага.
Бог чул молитвата на стареца и крадците спали пет дни и пет нощи, докато блаженият в присъствието на мнозина от братята не ги събудил и им рекъл:
- До кога ще стоите тук напразно в желанието си да ме окрадете? Прибирайте се скоро по домовете си!
Като се събудили, те не могли да се помръднат от местата си, понеже не били яли толкова време и нямали сили. Тогава блаженият им дал да се нахранят и ги пуснал. Като научил за това, управителят на града заповядал да ги накажат, но Григорий, опечален, че заради него ще ги мъчат, отишъл при градоначалника, подарил му няколко от книгите си и освободил крадците. Останалите книги продал, а парите раздал на сиромаси с думите:
- Да не би някой друг да изпадне в беда, като се съблазни от мисълта да ме краде. Нека се изпълни Господнята заповед, която казва: “продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда”.
След чудесата, които станали с тях, крадците се отказали от предишния си живот, разкаяли се, дошли в Печерския манастир и започнали да работят за братята. Но врагът не се отказал от злия си замисъл. Преподобният Григорий имал неголяма градина, в която отглеждал зеленчуци и си садил овошки. Веднъж врагът подучил други крадци да влязат в градината и да оберат зеленчуците му. Но когато метнали на гръб чувалите и понечили да си тръгнат, не могли да помръднат от местата си. Цели два дни и две нощи стояли така с тежките чували на гръб. Тогава започнали да викат:
- Отче свети Григорие, пусни ни, ние ще се покаем за греха си и повече няма да правим така.
На виковете им се притекли монаси, хванали ги, но не могли да ги мръднат от местата им. Тогава ги попитали:
- Кога дойдохте?
Те отвърнали:
- Вече два дни и две нощи стоим тук.
Монасите им рекли:
- Колко пъти минавахме оттук, обаче не сме ви забелязали.
- И ние, ако ви бяхме видели, че минавате покрай нас, щяхме със сълзи да ви молим да се застъпите пред стареца. Започнахме да викаме, когато съвсем изнемогнахме. Изпросете светия чудотворец да ни пусне.
Тогава дошъл преподобният Григорий и им казал:
- Понеже лентяйствахте през целия си живот, крадяхте чуждото и не желаехте да се трудите, ще останете да стоите на това място до края на дните си.
Те със сълзи молели стареца да ги пусне и обещали да не крадат повече. Старецът ги съжалил и казал:
- Ще ви пусна, ако обещаете да се трудите и да храните другите с труда на ръцете си.
Щом крадците се заклели, че няма да престъпят думата му, Григорий им казал:
- Благословен Бог, Който ви подкрепя! От днес ще работите за светите братя и ще се трудите да им набавяте онова, от което имат нужда.
С тези думи ги пуснал. За да поправят злото, което били сторили в малката градина, крадците започнали да работят усърдно в градините на Печерския манастир и работили така до края на дните си.
За трети път обаче лукавият изкусител се опитал с хитра уловка да навреди на светеца. Веднъж при Григорий се явили трима души, които се престорили, че търсят помощ, а искали да го изпитат. Двама от тях, като сочели третия, казали следната лъжа:
- Отче, нашият другар е осъден на смърт. Молим ти се, дай му нещо, за да се откупи и избави от смъртта.
Блаженият, като прозрял, че измислицата ще се окаже истина, се просълзил от скръб и казал:
- Горко на този човек, защото е настъпил денят на погибелта му!
Те обаче рекли:
- Ако му дадеш нещо, отче, той няма да умре.
Искали да изпросят нещо от него, за да си поделят. Прозорливият чудотворец им отвърнал:
- И да ви дам, пак ще умре! Кажете ми, от какво ще умре?
- Ще го обесят на дърво.
- Право казвате - отбелязал прозорливецът, - това ще стане утре.
С тези думи слязъл в пещерата, където се криел от любопитни погледи и мирска суета и където обикновено извършвал молитвите си. Изнесъл оттам книгите, които му били останали, дал ги на молителите и рекъл:
- Вземете ги, а ако не ви потрябват, ще ми ги върнете.
Те взели книгите и си тръгнали. Навън почнали да му се присмиват:
- Ще ги продадем и ще си разделим парите.
Като видели овошките на светеца, си рекли:
- Нощес ще се върнем да оберем плодовете.
Когато паднала нощта, крадците се върнали. По това време старецът се молел в пещерата. Те преградили отвън входа ѝ. Единият от тях, за когото казали, че щял да бъде обесен, се качил на едно ябълково дърво и започнал да го бере. Клонът, за който се държал, се откършил и той паднал, а двамата, които го пазели, от страх избягали. Крадецът увиснал на друг клон и то така, че скоро се задушил, понеже нямало кой да му помогне.
Затворен в пещерата, Григорий не могъл да отиде в църквата за утреня. Затова братята след служба дошли да разберат какво е станало. Видели, че на дървото виси мъртвец и изпаднали в ужас. Намерили и Григорий, залостен в пещерата. Той излязъл навън и заповядал да снемат висящия. После, като видял съучастниците му, които били дошли с другите и гледали мъртвеца, им казал:
- Вижте как вашата гнусна лъжа стана истина, защото “Бог поругаван не бива". Ако не бяхте ме затворили, щях да дойда и да му помогна, но понеже врагът ви е научил да почитате суетното и лъжливото, затуй “оставиха своя Милосърден”.
Дръзките подигравачи, като видели, че се сбъднали думите на блажения, паднали в краката му и го молели за прошка. Григорий ги изпратил да работят в Печерския манастир, за да добиват с пот на челото хляба си и да хранят с труда на ръцете си своите и другите хора. Те останали там до края на живота си, заедно със своите чада, като се трудели в манастира за рабите на Пресвета Богородица и за учениците на преподобните наши отци Антоний и Теодосий.
Време е да разкажем и за страдалческата кончина на преподобния. Веднъж в един от църковните съдове попаднало нечисто животно и преподобният, за да го очисти от осквернението, слязъл на Днепър да нагребе вода. В това време пристигнал там княз Ростислав Всеволодович, който бил дошъл да се помоли в манастира и да получи благословение за битка с половците, срещу които бил тръгнал с брат си Владимир Мономах. Слугите на Ростислав, подучени от древния враг, започнали да се присмиват на стареца и да му досаждат с неприлични приказки. Той прозрял с пророческия си дух, че ги заплашва смърт, и им казал:
- О, деца, вместо с умиление в душата да просите всички да се молят за вас, вие правите зло, което е противно на Бога. Плачете за гибелта си и се кайте за греховете си, за да имате някакво утешение в страшния ден на последния съд. Защото Божият съд вече е решил, че вие и вашият княз ще се удавите.
Князът, като чул това, не повярвал, че пророчествува, а си помислил, че само ги заплашва, и му казал гневно:
- На мен ли предвещаваш смърт от вода, на мен, който умея да плувам? Не, ти самият ще умреш от такава смърт!
И като забравил страха Божий, заповядал веднага да вържат ръцете и краката на стареца, да му надянат на шията воденичен камък и да го хвърлят във водата.
Така удавили светия старец!
Братята го търсили два дена, но не могли да го намерят. Когато на третия ден влезли в килията му, за да вземат някакви вещи, останали от него, най-неочаквано го открили мъртъв с вързани ръце и крака и с камък на шията. Дрехите му били мокри, лицето - светло, а тялото му - като живо. Почудили се кой и как би могъл да принесе стареца тук, защото килията била заключена, но после въздали хвала Богу, изнесли с почести чудотворните мощи на светеца и ги положили в пещерата, където и досега се намират нетленни.
Ростислав, заслепен от ярост, без да смята, че е извършил грях, не поискал даже да влезе в манастира, въпреки обещанието си да получи благословение. И Божието благословение го напуснало. Само Владимир Мономах посетил манастира, за да измоли молитви и благословение. Щом руските князе стигнали до Триполе и преминали река Стугна, насочили полковете си срещу половците. Полковете им не устояли и войниците побягнали. Побягнал и княз Владимир и пресякъл благополучно Стугна по молитвите и благословението на печерските светци, а Ростислав се удавил заедно с цялата си войска. Тъй се изпълнило пророчеството на светеца: с каквато мярка мерил злият убиец, с такава да му се отмери.
Незлобивият Григорий Чудотворец придобил извора на живота и като се наслаждава от потока на вечната сладост при водите, които са “по-високо от небесата” хвали името на Господа, на Когото подобава слава и чест, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец януари ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.