В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобна Ана, преименувала се на Евтимиан

Към жития на светии за месец октомври ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Блажената Ана се родила във Византия. Баща бил дякон във Влахернската църква “Пресвета Богородица”. Като се лишила рано от баща си, тя останала малко сираче под грижите на баба си. Когато станала пълнолетна, баба се погрижила да я омъжи, въпреки че девицата не желаела това. Вече омъжена, благочестивата жена отишла при своя чичо, който се подвизавал в Олимп. На този подвижник по заповед на Лъв Иконоборец, му бил отрязан езикът, но въпреки това той можел да говори свободно и без запъване. Като видял Ана, той съжалил, че младата Божия рабиня е дадена в съпружество.
- Защо сте свързали с мъж определената за Божествени подвизи и трудове? - казал той и като благословил светицата, се прибрал. А Ана се върнала във Византия.
След като изминали много години, беззаконният цар Лъв починал и на царския престол встъпили благочестивите и православни Константин и Ирина. Те пожелали да видят споменатия подвижник от Олимп, за да получат от него назидание и да чуят съветите му. По време на пребиваването си във Византия подвижникът отново се видял със своята племенница, блажената Ана, и казал:
- Бъди мъжествена и крепка, чедо, защото ще претърпиш много скърби; знай и това, че мъжът ти скоро ще умре, но чак след като ти се роди дете.
Предсказанието на святия мъж се изпълнило: Ана родила момче и когато то било още съвсем малъко, мъжът се разболял. Блажената по това време се готвела да стане майка на друг младенец. Но след като изтекъл шестият месец от зачатието, умрял мъжът. Като оплакала мъжа си и го погребала, Ана предала своя син, роден преди неговата смърт, на грижите на един сродник, а самата тя се предала на велики подвизи, като се молела ту в един, ту в друг храм. Водейки такъв живот, тя родила другия младенец. По това време блажената отново се видяла с олимпския подвижник, който тогава бил дошъл във Византия. Ана се хвърлила на земята пред него и като прегърнала нозете му, просела благословение. Старецът я благословил и рекъл:
- Къде е отрокът ти, жено?
Ана отговорила:
- Това дете, за което ти ми предсказа, живее при твоя брат и мой благодетел; а ето, сега имам друго.
Като казала това, блажената Анна започнала да стене и да се оплаква от тежестта на живота си.
- Помоли се, честни отче, за децата ми - казала тя с горчив плач.
На това старецът рекъл:
- Не ти ли казах, че на праведниците им предстои да претърпят много скърби. Трябва да бъдем мъжествени и да търпим, защото, ако не претърпим тези скърби, няма да получим оправдание; така е угодно на Бога. А за децата си не се безпокой, тъй като нашият Господ и Владика ще ги вземе при Себе Си.
Тогава Ана, като благодарила на Бога, паднала в нозете на стареца и си отишла от него успокоена. Скоро предсказанието му се изпълнило, защото децата на Ана отишли при Господа. Като раздала целия си имот на бедните, блажената започнала да обхожда всички църкви и светини на Константинопол, като усърдно се предавала на молитви. После, като срещнала един добър монах старец, който също както споменатия прозорливец се подвизавал на Олимп, тя приела от него монашеско пострижение на едно съкровено място и се облякла в мъжки монашески дрехи. В тези дрехи, като прикрила женския си пол, Ана отишла на Олимп. Като стигнала до един общежителен манастир се спряла пред вратите на обителта и започнала да умолява вратаря да я допусне до настоятеля. Според обичая вратарят известил настоятеля за нея и той я повикал. Като паднала в нозете му, света Ана го помолила да я приеме в числото на братята. Като ѝ преподал обичайното благословение, този божествен мъж я изправил и попитал:
- Какво означава твоето идване при нас и как е името ти?
На това Ана отговорила:
- Дойдох в честната ти обител заради многото си прегрешения, за да прекарам в чистота останалото време от живота си и да получа от Господа помилване в съдния ден. А името ми е Евтимиан, аз бях евнух при царския двор.
Светият старец рекъл:
- Ако ти наистина имаш такъв помисъл в сърцето си и желаеш спасението на душата си, както казваш, тогава бягай от дързостта и от страстите, защото природата на евнусите е склонна към страстни помисли.
Като казал това, старецът отправил обичайната си молитва и причислил блажената към братята. След като била приета, тя започнала усърдно да се упражнява във всякакви добродетели и особено в смирението, като се явявала висок образец за всички монаси, които се подвизавали в киновията.
Междувременно един бивш неин служител, на когото било поверено окончателното уреждане на домашните дела, след приключването им тръгнал да издирва своята господарка. Като намерил монаха, който постригал блажената, той го запитал:
- Не знаеш ли, къде е господарката ми, която, като остави всичко земно, потърси небесното?
Монахът отговорил:
- Което ми е известно за нея, чедо, от него няма да се отрека, защото тя прие от мен пострижение и беше облечена от мен в мъжки монашески образ; но къде е сега - това не зная със сигурност. Впрочем чух, че тя е приета в един от Олимпските манастири. И така, да отидем заедно в този манастир и да разпитаме за твоята господарка.
Като дошли в споменатата киновия, те започнали да разпитват вратаря и като получили от него сведение за търсената, го помолили да я извика при тях. Когато светицата излязла, монахът, посочвайки към слугата, казал:
- Ето твоя верен слуга, който много пострада, докато те търсеше.
След това те започнали да молят светицата да се посели с тях в Олимпската лавра. Блажената склонила да изпълни молбата им и като отишла при настоятеля, приела благословение от него и от братята и излязла оттам. Като дошла в Олимпската лавра заедно с този монах и със слугата си, тя се поселила в нея и пребивавала там дълго време, като неуморно се трудела и се подвизавала.
Бог прославил светата подвижница с дара на чудотворството. Мълвата за чудесата достигнала и до далечните страни и тълпи народ идвали при монах Евтимиан, така че обителта не можела да побере всички пристигащи. Тогава настоятелят на лаврата известил светейшия Тарасий, патриарх Константинополски, за делата на Евтимиан, като му съобщил, че поради теснотата си обителта не може да побере всички желаещи да видят подвижника. Патриархът извикал света Ана в столицата за беседа, а после дал на монасите от лаврата по-просторно място със заповед да построят върху него по-голяма лавра. Когато тя била построена, блажената Ана се поселила в нея за по-нататъшни подвизи за спасение на мнозина. И славата за нея стигала все по-далеч. Но и в славата си блажената жена не избегнала скърбите. Очаквали я нови беди по вина на един лъжемонах, който на дело се оказал разбойник и бил приобщен към злорадия клеветник - дявола. Като извършил насилие над една девица, той разгласил, че този грях е извършен от Евтимиан. Но света Анна не се оскърбила от това и счела клеветата за нищо, като понесла безропотно постигналата я напаст. Но за нея се застъпила една боголюбива жена.
Като чула мерзката клевета, тя казала:
- Брате, внимавай да не би да се окаже, че евнухът, очернен от тебе, е света девственица и да не би да пострадаш за греховете си, защото ти си достоен за геенския огън, като позориш непорочната, бидейки сам виновен за този грях.
Но нечестивият лъжемонах и след това продължавал да причинява на света Ана обиди и неприятности, докато по воля Божия не било разкрито, че под външността на монах Евтимиан се подвизавала блажена жена. Така излязла наяве лъжливостта на клеветата на нечестивия лъжемонах и уличеният в клевета и в престъпно деяние злодеец бил обесен. А светицата, като не желаела тайната да стане известна на мнозина, избягала оттам с двама монаси в една пустиня. Като намерила една изоставена църква и до нея воден извор и лозе, тя се поселила там, а заедно с нея и двамата монаси от Олимпската лавра, които я съпровождали; единият от тях се казвал Евстатий, а другият - Неофит. Оттам блажената Анна преминала в Исигматските страни, където се подвизавала, като подавала изцеление на всички и като вършела чудеса, докато не била призована от Бога в небесните обители. По такъв начин, като живяла свято, тя отишла при Бога, Когото била възлюбила от младини.

В същия ден се чества паметта на светите мъченици Клавдий, Астерий, Неон и на мъченица Теонила, пострадали при Диоклетиан на 23 август 285 година в Ег Киликийски. За тях се разказва в житието на свети свещеномъченик Зиновий и на мъченица Зиновия (30 октомври).
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец октомври ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.