В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на преподобната наша майка Анастасия, преименувана като Анастасий скопеца

Към жития на светии за месец март ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


При управлението на император Юстиниан Велики в Константинопол живеела една благочестива, богобоязлива вдовица, дъщеря на богати и благородни родители, първа патриция в царския дворец, на име Анастасия. Съхранявайки в сърцето си страха Божий, тя неотклонно и внимателно спазвала Божиите заповеди. Анастасия, обладаваща изключителна телесна красота, още повече се отличавала със своята душевна красота: тя била толкова кротка и добронравна, че всички, които познавали живота, гледали на нея като на образец, и мнозина се стараели да подражават на добродетелите. И сам царят твърде много почитал Анастасия, но сеещият плевели, завиждащият на добродетелните, непреставащият да води война срещу човешкия род и пораждащият неразбирателство между хората дявол предизвикал ненавистна вражда и срещу блажената Анастасия. Той възбудил ненавист към светицата у царица Теодора, и Теодора започнала да се гневи срещу невинната Божия рабиня. Като чула за това от един благоразположен към нея човек, и бидейки изпълнена с божествено разбиране, Анастасия събрала мислите си и разсъждавала така:
- Анастасия! Непременно спасявай душата си, ползвайки се от настоящата беда като удобен случай за спасение. Избави и царицата от греха на несправедливата омраза, и сама за себе си изходатайствай Небесното Царство!
Като поразмислила така насаме със себе си, Анастасия тайно наела кораб и като взела някаква част от принадлежащото ? злато, оставяйки всичко друго, незабелязана от никого, отплувала към Александрия. Тук тя създала на едно място на разстояние пет поприща от града неголям манастир и живеела в него, трудейки се за Бога и стараейки се да угоди на Него Единия. Анастасия винаги държала в ръцете си подобаващо на нейния пол ръкоделие, а на устата си - непрестанно пеене на псалми и славословие на Бога. Създаденият от нея манастир, носещ името на своята основателка патриция Анастасия, впоследствие, още преди времето на мюсюлманското владичество, станал голям и славен, изобилстващ с всякакви блага. Но да се върнем към първоначалния разказ за Анастасия.
Няколко години след отдалечаването на света Анастасия от Константинопол, гневящата се срещу нея царица Теодора починала. Царят, като си спомнил за патрицианката Анастасия, разпратил пратеници навсякъде, търсейки я с голямо старание. Като узнала скоро за това, Божията агница напуснала своя манастир през нощта, отдалечила се в скита при авва Даниил и съобщила на този блажен старец за всичко, което се случило с нея. Тогава старецът Даниил я облякъл в мъжка монашеска одежда, нарекъл я вместо Анастасия, Анастасий скопеца, отвел я в една пещера, намираща се далече от Лаврата, и я затворил там; след като преподал на Анастасия правилото и устава на живота, той  заповядал никъде да не излиза от пещерата и да не позволява на никого да идва при нея. На един от прислужващите при него - братя Даниил, показал мястото около пещерата, където му наредил веднъж в седмицата да донася немного хляб и стомна с вода, и поставяйки всичко това на посоченото място пред пещерата, приемайки молитвено благословение от затворника, незабавно да се отдалечава. Тук непоколебимата, мъжествена Анастасия, без да излиза, незабелязана от никого, преживяла двадесет и осем години, строго спазвайки назначеното от стареца правило. Никой не идвал при Анастасия, и никой, освен брата, който ? носел хляб и вода, не знаел за нея. Но и братът не знаел, че тя е жена по природа, а я смятал за мъж - скопец. Кой е в състояние да възприеме с ума си или да разкаже с език, или да предаде в писмо трудовете и подвизите на света Анастасия, принесени на Бога в уединение в продължение на двадесет и осем години в пещерата? Сълзи, стенания, ридания, бдения, пения, молитви, четене, стоене, коленопреклонения, пост, лишение от необходимото, а повече от всичко бесовските нападения и борбата с тях, постоянно напомнящи ? за оставените в света сладости на плътта и всякакви други светски наслаждения?! Как е отблъсквала и побеждавала всички тези изкушения, и при това без да излиза никъде тази, която преди това, в званието на първа патриция, дълги години е живяла в царските чертози, понякога прекарвайки времето си с множество жени и мъже на светски трапези и удоволствия? Умът неволно се ужасява при мисълта, как света Анастасия е пренебрегнала всичко това и е изтрила от ума си всеки спомен за него! Как е достигнала такова смирение, пост, въздържание и теснота на скръбния път? Толкова доблестно подвизавайки се, светицата станала съсъд на Светия Дух, и като угодила докрай на Бога, се приближила към своята блажена кончина.
Предузнала отрано своето отиване при Бога, Анастасия написала на стареца Даниил на една керемида:
- Свети отче! Бързо вземи със себе си ученика, който ми носи хляб и вода, вземи също и всичко необходимо за погребение и ела да погребеш твоето чедо - скопеца Анастасий.
Като написала това, Анастасия сложила керемидата вън от пещерата, пред вратите. По същото време и старецът, като узнал за това чрез откровение от Бога, което имал през нощта, казал на своя ученик:
- Чедо! Побързай към пещерата, където живее нашият брат, скопецът Анастасий, и огледай мястото около пещерата. Там ще намериш керемида, на която е написано нещо, вземи я и се върни по-бързо при нас.
Като се отдалечил и намерил по думите на стареца изписаната керемида, братът я донесъл на стареца. Старецът прочел написаното на нея, просълзил се, и като взел всичко необходимо за погребение, се отправил с брата към пещерата. Отворили я и намерили скопеца обхаванат от треска. Притиснал се до гърдите на скопеца, авва Даниил плачел и казвал:
- Блажен си ти брате Анастасий, защото, имайки непрестанна грижа за деня и часа на смъртта, си презрял земното царство!
- Блажен си и ти - отговорила на това Анастасия, - нови Аврааме!
- И така - продължил старецът, - помоли се за нас на Господа.
- Честни старче - отговорила Анастасия, - в този час аз повече се нуждая от вашите молитви.
- Ако аз завърша последния ден от живота си преди теб, тогава и аз ще се помоля за тебе! - продължил старецът.
Тогава Анастасия, седнала на рогозката, целунала главата на стареца и молейки се за него, произнесла благословение. Старецът взел своя ученик, приближил го до нозете на светицата и казал:
- Благослови този мой ученик и твое чедо.
- Предстоящият пред мен в този час, за да ме освободи от това тяло, Бог на моите отци - казала Анастасия, - знаещият стъпките ми в тази пещера и лишенията заради Неговото име, и Виждащият сегашната ми телесна болест, Той да упокои върху него духа на неговия отец, както духът на Илия върху Елисей!
След това скопецът се обърнал към стареца и произнесъл:
- Отче! Заради Господа не снемайте от мен одеждата, в която съм облечен, за да не узнае никой това, което се отнася до моя пол.
След като се причастила с Пречистите Христови Тайни, Анастасия казала:
- Отче, осени ме с Христовото знамение и се помоли за мен!
След това Анастасия погледнала на изток и лицето просияло като огън. После се осенила с кръстното знамение и казала:
- Господи, в Твоите ръце предавам духа си! - и с тези думи починала.
След това авва Даниил и ученикът изкопали пред пещерата гроб, а после старецът, като свалил от себе си расото, което носел, казал на ученика:
- Чедо! Облечи брата.
Ученикът, обличайки светицата, случайно забелязал на нея женски гърди, изсъхнали като сухи листа, но замълчал и нищо не казал на стареца за това. Те погребали честното тяло на Анастасия с обичайните надгробни песнопения.
Когато се връщали у дома, ученикът казал на стареца:
- Отче! Нима ти не знаеше, че скопецът Анастасий е жена?
- Да, чедо, знаех - отговорил старецът, - и по тази причина я облякох в мъжка одежда и я нарекох Анастасий - скопеца, за да няма подозрения, да не узнае никой за нея и да не се разпространи мълва; защото царят дълго и усърдно я търсел по всички страни, и най-вече по тези места. Но ето, по Божията благодат тя е била скрита при нас.
След това старецът подробно разказал на ученика цялото житие на светицата, което по-късно станало известно в целия свят и било написано за полза на четящите и слушащите за слава на Христа Бога, прославян в Своите светии вовеки. Амин.
Към раздел "Жития на светциТУК
Към жития на светии за месец март ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.