В помощ на православния християнин
Сподели

В памет на праведния Артемий, Верколски чудотворец

Към жития на светии за месец октомври ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК


Светият праведен Артемий, Верколски чудотворец, се родил през 1532 година в село Веркола, в Двинския край, около река Пинега. Баща му Козма, по прозвище Малий, и майка му - Аполинария, били селяни. Те възпитали сина си в страх Божий и християнско благочестие. От петгодишна възраст той започнал да страни от обичайните детски привички, не обичал игрите, бил тих, кротък, богобоязлив, послушен към родителите си и доколкото можел прилежно помагал на баща си в полската работа.
Веднъж, когато бил на 12 годни, той работел с баща си в полето. Неочаквано надвиснал страшен облак, станало тъмно като нощ, разразила се буря с пороен дъжд, над главата на изплашения Артемий ударил силен гръм и блаженият отрок паднал мъртъв.
Съселяните на Артемий поради невежеството си не разбрали това Божие посещение и суеверно сметнали неочакваната кончина на блажения юноша за праведен Божий съд, наказващ го за някакви тайни грехове. И тъй като блаженият Артемий умрял от внезапна смърт, тялото му останало неопято и непогребано. Положили го в една борова гора, на повърхността на земята, прикрили го със съчки и брезова кора и го оградили с дървена ограда. Така тялото му лежало 32 години, забравено от всички.
Едно лято Агатоник, дяконът на църквата на Свети Николай Чудотворец във Веркола, ходел из гората за гъби и изведнъж видял светлина над мястото, където почивал блаженият юноша. Той се приближил се и открил нетленното му тяло. Веднага разказал за това на верколските селяни, но поради неразумието си те просто взели тялото на Артемий, без всякакви почести го пренесли в енорийската си църква и го положили в притвора, като покрили гроба с брезовата кора, която закривала праведния юноша в гората.
Но Господ благоволил да прослави Своя угодник в родината му - от мощите му започнали да се подават неоскъдняващи изцеления на болните. През същата година по Божие допущение в Двинския край започнала лоша треска. Мнозина умирали от тежката болест, особено жени и деца. Заболял и синът на верколския селянин Калиник. Обзет от голяма скръб, Калиник се молел за изцелението на сина си, после отишъл в църквата, целунал гроба на праведния Артемий и като взел от брезовата кора, покриваща нетленните му мощи, с вяра я закачил към кръстчето на гърдите на умиращия си син. Болният оздравял. Зарадван, Калиник разказал за това на всички свои съселяни, които с радост се събрали в църквата на свети Николай и започнали да пеят молебени и да честват паметта на праведния юноша Артемий. И Господ се смилил над рабите Си: болестта скоро изчезнала от областта.
Оттогава чудесата на свети Артемий станали все повече. Вратът на един човек, на име Павел, бил толкова поразен от тежък недъг, че главата му се извила назад и очите му се затворили. В такава беда той се обърнал с гореща молитва към Бога и праведния Артемий - и главата му се изправила, а очите се отворили. Изцеленият побързал да разкаже на всички свои съселяни за случилото се. След това при църквата на свети Николай верколските селяни устроили допълнителен олтар, където пренесли от притвора мощите на блажения Артемий и ги положили в нов гроб. Това станало през 1584 г.
Когато пренесли мощите на блажения юноша, дошла една жена с разслабен младенец на ръце, помолила да се отслужи молебен и сложила детето си до гроба на Артемий - и болната ръка на младенеца оздравяла. Почти по същото време един селянин на име Андрей и една жена - Ирина, които страдали от очна болест, получили здраве и ясно зрение, като се докоснали до свещения ковчег на новоявения чудотворец. Друга жена на име Мария, която четиридесет години страдала от болен стомах толкова тежко, че от страданията си често припадала и оставала в безсъзнание по два-три часа, научила за чудесата от мощите на Артемий, обърнала се към него с молитва и получила изцеление.
Като видели умножаващите се изцеления, подавани от мощите, двама свещеници - Иоан и Тома, заповядали да изобразят върху дъските от стария гроб няколко икони на праведния Артемий. От тия дъски останали стърготини. Иереят Иоан грижливо ги събрал и ги положил на съхранение в църквата. Благочестивите почитатели на праведния Артемий, които с вяра вземали от тях, получавали изцеление от недъзите си.
Един човек от Пинега, на име Панкратий, който минавала през Веркола, през 1601 година донесъл във Великий Устюг една от иконите на Артемий и мнозина получили изцеление от нея.
През 1619 година Новгородският митрополит Макарий засвидетелствал мощите на праведника и благословил да бъдат пренесени в самия храм на 6 декември - деня на паметта на светителя и чудотвореца Николай. След известно време във Веркола дошъл Иларион Артемиев, жител на Холмогори, и разказал, че дълго време боледувал от очи, не виждал нищо и жестоко страдал, така че в отчаянието си се опитал дори да се обеси и само дошлите съседи попречили на това. Като чул за чудесата, изтичащи от мощите на праведния Артемий, той се обърнал към него с усърдна молитва за изцеление.
“В същия миг - разказал изцеленият - аз прозрях и видях във видение свети Артемий в бяла дреха с малък жезъл в лявата ръка и с кръст в дясната. Той ме осени с кръста и каза:
- Човече! Защо страдаш? Стани, Христос чрез мен, Своя раб, те изцелява. Иди във Веркола, целуни гроба ми и разкажи за това на свещеника и всички селяни.
При тия думи праведният юноша ме взе за ръка, като че ме караше да стана, а после стана невидим. А аз, като се събудих, се почувствах напълно здрав, сякаш никога не бях боледувал. И ето, дойдох да се поклоня на светите му мощи.”
Особено забележително било чудото с един селянин от село Кривокурие на Устюжки уезд - Патрикий Игнатиев. От детските си години той тежко страдал от херния. Като научил за чудесата на праведния Артемий, той с вяра му се помолил, дал обет да целуне гроба му и оздравял, но после забравил за даденото обещание. След няколко години той отново почувствал пристъп на болестта, която започнала да го мъчи повече от преди. Патрикий отново се обърнал с молитва към праведния Артемий и си спомнил за неизпълненото си обещание. Молитвата на страдащия била чута, но Патрикий отново забравил да изпълни обещаното. Тогава го обзела мъка и непроницаема тъмнина покрила очите му. Нещастникът отново си спомнил за нерадението си, горчиво се разкаял и обещал незабавно да изпълни дълга си. Праведният Артемий отново избавил Патрикий от недъга и изцеленият с радост побързал за Веркола към гроба му, поръчал да се отслужи молебен, със сълзи целунал многоцелебния гроб и изповядал пред всички станалото чудо и своето греховно забравяне.
През март 1636 година към областния център Кеврола и Мезен тръгнал новоназначеният воевода Афанасий Пашков. По пътя той спрял във Веркола, но не отишъл при гроба на праведния Артемий и не му отслужил благодарствен молебен. В Кеврола синът му Иеремия тежко се разболял от треска и бил на предсмъртен одър. Тогава бащата си спомнил, че не е отслужил молебен на праведния Артемий и дал обет да отиде като богомолец във Веркола. И ето, лежащият в безсъзнание син на Пашков внезапно станал сам и запитал баща си как може да се отиде при праведния Артемий. Изумен, бащата сам закарал сина си във Веркола. Тук по обета си те отслужили молебен, взели брезова кора от гроба на чудотвореца, за да я носи болният на гърдите си заедно с кръста, и юношата напълно оздравял. Във Веркола, на мястото, където били намерени мощите, благодарният баща построил храм в името на мъченик Артемий, съименника на праведния юноша чудотворец.
След известно време храмът във Веркола изгорял, обгорели и мощите на праведния Артемий. Местният свещеник Лаврентий и енориашите от селото устроили специален параклис, за да опазят мощите от подобни нещастни случаи, положили ги в нов ковчег и ги покрили с нов покров.
След това от гроба на чудотвореца започнали да се подават нови чудеса. Така праведният Артемий спасил от удавяне един човек на име Симеон Казаринов. След Илинден той и другарите му плавали на кораб по Северния Ледовит океан от Мангазея в Архангелск. Изведнъж се надигнала страшна буря и корабът всеки момент можел да потъне. Хората изпаднали в ужас и отчаяние. Като не виждали отникъде надежда за спасение, те започнали да се приготвят за смъртта и да се сбогуват един с друг. После те се опомнили и започнали със сълзи да се молят на Господа и на праведния Артемий за спасението си, като дали обет да отслужат благодарствен молебен на Божия Угодник. По техните молитви морето скоро утихнало и те се спасили от неминуема гибел.
Славата за изцеленията от гроба на праведния Артемий се разпространила надалеч. Новгородският митрополит Киприан пратил да се освидетелстват неговите нетленни мощи, с подписа си потвърдил доставените му записи за изцеленията и изпратил в църквата на село Веркола новосъставена служба на чудотвореца.
През 1648 година цар Алексей Михайлович изпратил в Кеврола грамота до местния воевода Аничков. В нея се заповядвало мощите на праведния Артемий да бъдат положени в нов ковчег и се разрешавало да се построи манастир на мястото на намирането им. Съгласно с царската грамота на следващата година те били пренесени на мястото, където били открити, и били положени в построената там още от воеводата Пашков църква на свети мъченик Артемий. При това от светите мощи изтичали много и различни изцеления за всички, които се притичали към тях с вяра. Събрали се много хора и възнесли топли молитви към Христа Бога и Неговия свят угодник, праведния Артемий, Верколски чудотворец, като прославял Божията благодат, явена в него за утешение на всички православни християни. Впоследствие мощите на праведния Артемий поради пожари три пъти били изнасяни от храма на обителта, докато накрая, през 1793 година, в манастира била построена каменна църква, осветена в чест на праведния Артемий, където те били положени.
Към жития на светии за месец октомври ТУК
Към раздел "Жития на светциТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.