В помощ на православния християнин
Сподели

Вярата – основа на подготовката за Причастие

Към различни теми в сайта ТУК


Веднъж, като беседвал с иудеите, Господ Иисус Христос казал: Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие (Иоан. 6:55). Какво означават тези слова на Господа? Църквата учи, че по време на извършване на светата Литургия хлябът и виното се пресъществяват в Тяло и Кръв Христови. Това е най-важният момент от богослужението. Хорът пее “Тебе поем”. След освещаването на Светите Дарове видът на хляба и виното за човешкото око не се променя. Но веществото им променя своята природа. На престола във вид на хляб и вино се намират истинското Тяло и истинската Кръв на Иисуса Христа.Иеросимонах Сампсон (1898-1979) разказва на своите духовни чеда чудесния случай по време на Литургията в Александроневската Лавра. “Веднъж, споделя старецът, аз се удостоих да видя в чашата плътта и кръвта Христови. Епископ Стефан служеше в Успенската митрополитска църква. Аз изнесох Светата Чаша на амвона за Причастие на народа. Той прочете “вярвам Господи и изповядвам”, махна покровеца и онемя: в чашата имаше човешка Плът и Кръв. Тогава той се обърна към мене: “Виж, отче. Какво да правя?”. Влязохме в олтара, поставихме чашата на престола и започнахме да се молим Господ да стори милост.Владиката се моли четвърт час с вдигнати ръце.

После след неговата молитва погледнахме в чашата - Плътта и Кръвта Христови отново бяха във вид на хляб и вино. Тогава владиката излезе и причасти народа.Свидетели на това чудо бяха митрополит Гурий и отците Лев и Варсануфий”.Всичко, което е сътворил Бог, се дели на материално и нематериално, на възприемащо се и невъзприемащо се от човешките сетива. В тайнствата на Църквата Божия също присъстват тези елементи: духовното, което нашите сетивни органи не усещат, и веществено, което е подвластно на сетивното възприятие.

Ние не сме лишени от възможността да познаваме и духовната страна на Божиите творения. Това се постига не посредством сетивата, а чрез ума и сърцето. Същото се отнася и за църковните свещенодействия. Трябва да знаем обаче, че разсъдъкът и душата са способни да разберат и почувстват това, което става в тайнствата само при наличие на вяра в сърцето. душата става особено възприемчива към благодатта в свещенодействието в резултат на напрегнатия духовен труд. 

Така подвижникът на Еладската Църква старецът Иероним Егински (1893-1966) достигнал просветлено състояние на духа, когато след ръкоположението си за свещеник служил четиридесет дни подред Божествена Литургия. Веднъж по време на извършване на тайнството той със собствените си очи видял, как виното и хлябът станали Тяло и Кръв Господни. След дългата молитва на подвижника със сълзи на очи Пречистите Тайни приели своя обичаен вид и той успял да се причасти. Чудото така силно подействало на стареца, че от този ден той се отказал да извършва Литургия. Само пеел на клира и произнасял проповеди.Когато се готвим за Причастие, трябва да укрепим в себе си вярата, че ни предстои да приемем Тялото и Кръвта на Самия Иисус Христос. Без такава непоколебима увереност няма смисъл да се причастяваме.Демоните, като знаят това, със всички сили се стремят да посеят семената на съмнението в сърцето на човека.Църковният историк Созомен разказва следния случай. Когато свети Иоан Златоуст по време на Литургия причастявал вярващите, приближила се една жена, последователка на еретика Македоний. Без да има вяра,тя приела Божественото Причастие. В същия миг Тялото Христово се превърнало на камък в устата ѝ. Жената се ужасила от това предивно чудо и го разказала на народа, като показвала камъка.Македоний, който отричал Божеството на Светия Дух, бил осъден от църквата на Втория Вселенски Събор през 381 година.Както е известно от историята, след това нови лъжеучения продължили да вълнуват Църквата, като улавяли в мрежите си голям брой християни. В това няма нищо учудващо. Ересите са едно от средствата на дявола за борба с Църквата. Много древни и съвременни еретически общества имат лъжливи представи за Евхаристията, различни от православното учение. Еретиците утвърждават, че в хляба и виното на Евхаристията Христос присъства символично или пребивава в тях невидимо, без да изменя природата им.

Но светата църква винаги е изповядвала, че по време на евхаристийното свещенодействие хлябът и виното действително се пресъществяват в истински Тяло и Кръв на Господа. Тази вяра е неопровержим догмат на църквата. Всеки християнин, който тълкува тайнството Евхаристия по друг начин, престава да бъде член на Православната Църква.

В човешкия ум, разбира се, възниква въпросът: как е възможно хлябът и виното да станат Свети Дарове?
Преподобни Иоан Дамаскин, боговдъхновен богослов и църковен учител, отговаря така: “Както Бог е сътворил всичко с действията на Светия Дух, така и тук с действието на Светия Дух се извършва това, което превишава естеството и което може да се постигне само с вяра. Светият Дух слиза и извършва това, което надхвърля словата и разума”. 

Затова Евхаристията се нарича тайнство.Един от най-прославените светии в Православната Църква - свети Арсений Велики - за назидание на учениците си им разказал за един подвижник от египетски скит. Този монах водел праведен живот, но поради невежество се заблуждавал по отношение на Светите Дарове. Той казвал, че християнинът по време на Причастие приема не Тялото Христово, а неговия образ във вид на хляб. Двама старци от скита, като чули неговото мнение, много се обезпокоили за спасението на своя събрат. Те познавали неговата простота и великите подвижнически трудове, затова дошли при него и започнали да го убеждават:

- Не мисли така, отец, но изповядай по преданието на Светата Съборна Апостолска Църква. Ние вярваме,че хлябът е самото Тяло Христово, а в чашата е самата Кръв Христова. Те на са образи. Тайната по какъв начин хлябът може да стане Тяло е непостижима. Както Господ казва за хляба: “Това е Моето Тяло”, така и ние вярваме, че хлябът е истинско Тяло Христово.

- Ако не се уверя от личен опит в това, няма да повярвам - упорствал старецът.
- Хайде да почнем да се молим на Бога цялата следваща седмица, за да ни обясни Той тайнството. Ние вярваме, че Бог ще ни помогне - казали старците от скита.

Старецът се съгласил и тримата се уединили в своите килии. Седмицата преминала в усърдни молитви и духовни подвизи. След седем дни старците дошли в храма. По време на Литургията те видели с духовните си очи Младенец вместо хляб и вместо иеромонаха, преломяващ хляба - ангел, който заклал Младенеца.Когато те пристъпили да приемат Светите Тайни, на съмняващия се старец му било подадено кърваво месо.Като видял това, той изплашен започнал да вика:

- Господи! Вярвам, че хлябът е Твоето Тяло!
И на часа парчето кърваво месо станало хляб. След Причастието двамата старци от скита благодарили на Бога за чудото и казали на своя събрат, който си възвърнал вярата:

- Бог знае, че хората не могат да ядат сурово месо, и затова Той е прикрил Своето Тяло във вид на хляб и Кръвта си 
- във вид на вино.Светите отци от Първия Вселенски Събор, като следвали точно смисъла на Свещеното Писание и
Свещеното Предание и като укрепвали вярата си с общоизвестни чудеса, дали следното указание на християните с каква душевна нагласа да пристъпват към Светото Причастие: “На Божествената трапеза ние не трябва да виждаме просто предложения хляб и чаша, но като се издигаме с ума си, сме длъжни с вярата си да разберем, че на свещената трапеза лежи Агнеца Божий, който взима върху Себе Си греха на света (Иоан. 1:29) и се принася в жертва от свещениците. Като приемаме истинно Честното Тяло и Кръв, трябва да вярваме, че това е знамение за нашето възкресение”.Какво става, ако човек пристъпва към Светата Чаша без истинска вяра? Ако той прави това злонамерено,върху него се излива Божият гняв. Ако няма зли помисли, Господ по различни начини го вразумява. Ще разкажем един такъв случай.През ХIХ век Русия била залята от вълната на либерализма и хуманизма. Държавната власт в същото време обаче строго следяла православните граждани на империята поне веднъж в годината да пристъпват към Причастие. При това елементът на принуда в тази загриженост на правителството за спасение на своите поданици понякога граничел с кощунство.

Веднъж по време на Великия пост в храма влезли възпитаниците на Пажеския корпус. В стройни колони те вървели към Светата Чаша. Димитрий Шапелев, юноша, просветен от “напредничавите” идеи на онова време, споделил с крачещия до него другар какво мисли за случая. Макар че го принуждават да се причастява, той не вярвал, че в чашата са Тялото и Кръвта Христови. След като приел Светите Дарове с това настроение, той усетил вкуса не на хляб и вино, а на месо. Студеният скептицизъм в ума му мигновено се изпарил. Леден ужас обхванал невярващата душа. Димитрий онемял пред свещеника и не бил в състояние да преглътне Частицата. Свещеникът забелязал, че с юношата станало нещо необичайно и го помолил да влезе в олтара. Като дошъл на себе си, с Частицата в уста Димитрий се покаял за своето съмнение и след това вече бил в състояние да преглътне преподадените му Свети Дарове.След случая Димитрий станал дълбоко вярващ човек. Никакви модни атеистични течения не могли до разколебаят придобитата от личен опит вяра в Бога и Светите Тайни.При подготовката за Причастие укрепването на вярата има изключително значение. Като приемаме Светите Дарове, трябва твърдо да вярваме, че приемаме Пречистите Тяло и Кръв на Господа. Светите Дарове остават за нашето осезание хляб и вино, за да не ни смущава вкусът на човешка плът. Господ може на всяка Евхаристия да показва истинския вид на Светите Тайни. На Него не Му трябва нашата вяра в Чудесата Му,а доверието ни към Неговите думи: Хлябът, който ще ви дам, е моята Плът (Иоан. 6:51).

Господ по време на Тайната вечеря взел хляба, благословил го, преломил и като раздал на учениците, казал: Вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове (Мат.
26:26-28). Когато се готвим за Причастие, трябва да си представим, какво е станало на тайната вечеря, да запечатаме в съзнанието си думите на Спасителя, казани на учениците, за да укрепим вярата си. Като участваме в Евхаристията, ние се удостояваме да приемем Тялото и Кръвта Христови, които Той е преподал на своите апостоли. За да придобием божествената благодат, която получили те на тайната вечеря, ние трябва да имаме същата вяра като тях. За съжаление слабата ни вяра често примамва лукавия. Още повече има вярващи, които дръзват да пристъпят към светите дарове със смътни представи за тях и с неукрепнала вяра. Слава на Бога, който вразумява и тях, и нас със Своите чудеса!

В древността съществувал обичай хлябът и виното, необходими за Евхаристията, да бъдат носени от миряните. Веднъж една знатна римлянка дошла на Литургията, на която служил свети Григорий Двоеслов и подала в олтара просфори за извършване на тайнството. В края на богослужението тя заедно с другите християни пристъпила към Светата Чаша. Когато дошъл редът ѝ, тя се усмихнала, като чула казаните от светителя думи: “Преподава се животворящото Тяло на нашия Господ Иисус Христос”. Свети Григорий попитал:

- Защо се смееш?. - Странно ми е, владико, отвърнала жената, че хляба, който изпекох със своите ръце, ти наричаш Тяло Христово.Свети Григорий искал да разпали в сърцето ѝ вяра в тайнството и се помолил на Бога. Начаса хлябът се променил и всички видели окървавена човешка плът. Християните в храма се изпълнили с благоговеен трепет и прославили Господа, Който още повече укрепил вярата им с това чудо. Жената осъзнала своята заблуда. След като по молитвите на свети Григорий Светите Дарове отново придобили предишния си вид,тя с твърда вяра се причастила с Тялото и Кръвта Христови.Защо са ни необходими чудеса? Господ ги прави не за да удовлетвори човешкото любопитство, а за да пробуди или укрепи вярата у човека, да му помогне в трудни житейски обстоятелства и да реши духовните му затруднения. Блажен е човекът, който е видял чудо и е повярвал в Христа и Неговата църква, но още по-блажен е този, който вярва без чудеса.

Христос иска да имаме вяра осъзната и основана на истинските догмати на Църквата. Затова, като се готвим за Причастие, ние трябва да знаем църковното учение за тайнството евхаристия. Църквата ни заповядва твърдо да вярваме, че в това велико тайнство хлябът и виното стават Тяло и Кръв Христови. Господ присъства в Светите Дарове, не само с Тяло и Кръв, но и с Цялото Си Божество, което е неразделно съединено с Неговата човешка природа. Затова, когато ние се причастяваме, както пише преподобни Ефрем Сирин: “Тялото на Господа по тайнствен начин се съединява с нашите тела и Пречистата Негова Кръв се излива в нашите жили. Той целият се вселява във всеки от нас по Своята благост” 4. А свети Иоан Дамаскин обяснява: “Това тайнство се нарича Причастие, защото чрез него ние ставаме причастници на Иисусовото Божество”. Преди Причастие свещеникът разделя Агнеца - хляб, станал Тяло Христово - на части. Непросветеният човек може да реши, че самия Христос разделят на части. Това, разбира се, не е така. Христос винаги е един и неразделен. Църквата ни учи, че във всяка частица на Светите Дарове се намира не част от Тялото и Кръвта Господни, но изцяло присъства Сам Христос - Съвършен Бог и съвършен Човек.

Тайнството Евхаристия се извършва постоянно по всички краища на света. Във всички храмове хлябът и виното се претворяват в Христови Тайни. Това не означава обаче, че се появяват нови тела на Господа. На всички престоли по време на извършване на Литургиите присъстват едно Тяло и една Кръв на Иисус Христос. По този повод източните патриарси в “Послание за православната вяра” пишат: “Това е така не защото тялото на Господа, което се намира на небесата, слиза на жертвеника, а затова, че хлябът на предложението,приготвен във всички църкви, след освещаването се претворява, става едно и също с Тялото на небесата. Защото Господ винаги има едно Тяло, а не много на различни места. Това тайнство според общото мнение е най-чудесното.

То се постига само с вяра, а не с мъдрувания от човека”. Стават ли някакви изменения със Светите Дарове след тяхното пресъществяване? Не. След пресъществяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови те остават такива завинаги. Светите Дарове не се променят преди Причастието, по време на Причастието и след Причастието. Те се явяват истинни Тяло и Кръв Христови дори ако никой не се причасти с тях. Никога не се превръщат в предишните хляб и вино. Затова след всяка Литургия свещенослужителите потребяват останалите в Чашата Свети Дарове, без да оставят и най-малка частица.

Ланчанското чудо свидетелства, че Светите Дарове никога не се превръщат в предишните хляб и вино. През VIII век в италианския град Ланчано в храма Сан Легонций се извършвало тайнството Евхаристия. Един от свещениците, който отслужвал този ден Литургия, се усъмнил дали наистина хлябът и виното се превръщат в Тяло и Кръв Христови. Не са ли те символи, напомнящи Тайната Вечеря? Изпълнен със съмнение, свещеникът произнесъл словата на Евхаристийния канон и въпреки неговото съмнение пресъществяването се извършило. Когато преломил Евхаристийния Хляб, от гърдите му се изтръгнал вик на изумление. Преломеният хляб под пръстите на свещеника се превърнал в нещо друго. Той не разбрал веднага в какво. След няколко секунди зашеметеният свещеник осъзнал, че държи в ръцете си тънък срез на мускулна тъкан от Човешка Плът. Като погледнал в чашата, видял... Кръв. Събратята на свещеника,привлечени от неговия вик, заобиколили престола и с изумление се взирали в Плътта и Кръвта на Спасителя.Потресен от чудото, свещеникът изповядал пред тях своите съмнения, а след Светата Литургия паднал на колене и потънал в дълга молитва. Вестта за чудото бързо достигнала до съседните градове и за Ланчано тръгнали много поклонници.

Оттогава в град Ланчано почти тринадесет века пазят Плътта и Кръвта Христови, претворени по време на Евхаристията в църквата Сан Легонций (сега Сан Франческо).След отпадане на католическата Църква от Православието Светите Дарове станали предмет на внимание на учените. На православния християнин ще му се стори странно да се правят изследвания на великата светиня с методи на светската наука. Рационализмът на западния човек сметнал такива методи за допустими.

От 1574 година се провеждали различни опити и наблюдения върху светите дарове, а от началото на седемдесетте години на двадесети век те започнали да се провеждат на експериментално ниво.Големият специалист в областта на анатомията, патохистологията и клиничната микроскопия професорът от медицинския факултет на Сиенския университет Едуардо Линоли, провел със свои колеги изследвания през 1970-1971 година и стигнал до следните изводи: Светите Дарове, съхранени в Ланчано от осми век,са истинска човешка кръв и плът. Плътта е част от мускулна тъкан на сърцето, съдържаща сечение на миокард, ендокард и блуждаещ нерв. Значителната дебелина на миокарда позволява да се направи извод, че е възможно частта от Плътта да принадлежи на лявото камера на сърцето. И Плътта и Кръвта се отнасят към кръвна група АБ. Към нея се отнася и Кръвта, открита на Торинската Плащаница. Кръвта съдържа протеини и минерали в нормални за човешката кръв процентни съотношения. Учените подчертават, че най-удивителен от всичко е фактът на съхранението на Плътта и Кръвта - дванадесет века под въздействието на физически,атмосферни и биологически фактори без изкуствена защита и специални консерванти.

Роджеро Бертели, професор по анатомия в Сиенския университет, провел изследвания паралелно с Едуардо Риноли и получил същите резултати. По време на повторни експерименти, проведени през 1981 година
с по-съвършена апаратура и с прилагане на новите достижения на науката в областта на анатомията и патологията, тези резултати отново били потвърдени.

Според свидетели на съвременници на Ланчанското чудо, претворената Кръв по-късно се свила в пет окръглени частици с различна форма, които след време се втвърдили. Интересно е, че всяка от тези частици, взета поотделно, тежи толкова, колкото петте заедно. Това противоречи на елементарните закони на физиката. Този факт учените не могат да обяснят и до днес. Чудесната Кръв поставена в древна чаша от цяло парче планински кристал, вече тринадесет века е изложена пред очите на поклонници и пътешественици,посещаващи Ланчано. Освен това, когато Кръвта се втечни, тя остава годна за преливане, тъй като има свойствата на свежа кръв.

Какво чудо още е необходимо, за да се убедят маловерците?

В Христос неразделно и неслитно са съединени две естества: Божествено и човешко. И на двете естества на Богочовека подобава Божествено поклонение. Затова, като пристъпваме към приемане на Христовите Тайни, трябва да им въздаваме слава и чест, които подобават на Единия Бог. По този повод преподобни Иоан Дамаскин разяснява: “Не отхвърляме поклонението на плътта, защото чрез нея се отдава поклонение на едната Ипостас - Словото, което станало Ипостас, заради плътта. Не служим на твар, защото се покланяме на плът не като на проста плът, а като на плът, съединена с Божество, защото двете естества са съединени в едно Лице и една Ипостас Бог Слово”.

Не трябва да забравяме, че като разсъждаваме за Пречистите Тайни, сме длъжни да се придържаме към простота и да не излизаме от границите на Църковното учение. Веднъж една от духовните дъщери на преподобни Алексий Зосимовски (1844- 1928) го попитала: - Грешно ли е да се мисли, че когато се приобщаваш със Светите Тайни, се съединяваш и с Божията Майка?

- Мисълта ти не е еретическа - отвърнал преподобният, - но най-добре е да не мислиш по такива въпроси, защото може да стигнеш до ненужното и дори до лудост. Достатъчно е да мислиш само за Спасителя и съзнателно да се приобщаваш с Тялото и Кръвта Христови.

И така, да направим изводи:

1. Когато се готвим за Причастие, трябва да укрепваме вярата в душата си. Затова е необходимо да имаме ясни представи за тайнството Свето Причастие. По-точно, трябва да знаем основните положения на учението на Църквата относно нашето приобщаване с Христовите Тайни. Накратко те са следните:

- по време на извършване на Литургията Светият Дух претворява хляба и виното в Тяло и Кръв Христови;

- след освещаване на Светите Дарове хлябът и виното не се променят за човешкото око. Но по същност те стават съвсем различни. Сега във вид на хляб и вино на престола лежат истинното Тяло и истинната Кръв на Господа Иисуса Христа;

- Христос присъства в Светите Дарове не само с Тяло и Кръв, но и с цялото си Божество, Което е съединено с Неговата човешка природа. Затова, както е писал свети Иоан Дамаскин: “чрез тайнството Свето Причастие ние ставаме причастници на Иисусовото Божество. За да се съединим с Христа, трябва да имаме в сърцата си православна, непоколебима, осмислена вяра”.

2. Тайнството Свето Причастие има две страни: духовна, която нашите сетива не усещат, и веществена,която е подвластна на сетивното възприятие. Ние не сме лишени от възможността да познаем духовната страна на това велико тайнство. Тя се постига не с нашите сетива, а с ума и сърцето. Но трябва да помним,че разумът и душата са способни да разбират и усещат това, което се случва в тайнството Свето Причастие,само при наличие на вяра в сърцето.

3. Като укрепим вярата в сърцето си, ние сме длъжни по време на извършване на тайнството Евхаристия с ума да се извисим над материалното и духовно и да съзерцаваме Агнеца Божий, Който се принася в жертва за греховете на човечеството.

4. Като се отдаваме на Богомислие за Пречистите Тайни, трябва да се придържаме към простота на мислите и да не излизаме от пределите на църковното учение.
Към различни теми в сайта ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.