В помощ на православния християнин
Сподели

Възпоминание за чудото на свети архистратиг Михаил в Хони

Към жития на светии за месец септември ТУК
Към раздел "Жития на светци" ТУК


Във фригийския град Колоса, близо до град Иерапол, над извор с чудотворна вода се намирал храм, посветен на свети архистратиг Михаил. От водите на този извор болните получавали изобилно изцеления, дори повече, отколкото в Силоамската къпалня. В тази къпалня само веднъж в годината слизал Ангел Господен и раздвижвал водата, а тук всякога пребъдвала благодатта на чиноначалника на ангелите. Там оздравявал само този, който пръв влизал в къпалнята след раздвижването на водата, а тук всички, които идвали с вяра - и първите, и последните - получавали изцеление. Там било необходимо да има ниши, където да престояват болните, които дълго чакали, за да бъдат изцелени, тъй като някои едва след 38 години се сподобявали да оздравеят, а тук - в един ден, или в един час - болният ставал здрав. За появяването на този извор се разказва следното:Когато цялата вселена била помрачена от тъмата на езическото многобожие и човеците се покланяли на тварите, а не на Твореца, езичниците в Иерапол почитали грамадната и страшна Ехидна и цялата страна, заслепена от бесовската прелест, и се покланяла. Нечестивите построили в чест на тази ехидна храм, където тя живеела, и като ѝ принасяли много и различни жертви, хранели отровната и навредилата на мнозина ехидна. Единият истинен Бог, желаейки да просвети света със светлината на Своето познание и да настави на истинския път заблудилите се човеци, изпратил по цялата земя Своите свети ученици и апостоли, за да проповядват Евангелието на всички хора. Двама от апостолите - свети Иоан Богослов и свети Филип - пристигнали, единият - в Ефес, а другият - в Иерапол, и се трудели там за благовестието Христово. В това време в Ефес се намирал знаменитият храм и идол на известната езическа богиня Артемида. Като се въоръжил с духовния меч - словото Божие - срещу служителите и поклонниците на тази богиня, свети Иоан Богослов ги победил: със силата на Христовото име той разрушил храма и превърнал идола на прах и чрез това обърнал целия град в светата вяра. След разрушаването на идола на Артемида, свети Иоан Богослов отишъл от Ефес в Иерапол, за да помогне на своя сътрудник - свети апостол Филип. А там в това време били и свети апостол Вартоломей и сестрата на Филип - Мариам. Заедно с тях свети Иоан Богослов се потрудил в делото на спасението на човеците. В началото те се въоръжили срещу ехидната, на която безумните хора принасяли жертви, почитайки тази твар като Бог. Чрез своите молитви те убили ехидната, а тези, които ѝ се покланяли, обърнали към Единия истинен Бог, Твореца на небето и земята. Като застанали на едно място, наричано “Херотоп”, те започнали да пророчестват, че на него ще възсияе Божията благодат, че това място ще бъде посещавано от Воеводата на небесните сили - свети архистратиг Михаил и че тук ще се извършват чудеса. Всичко това скоро се сбъднало. След като свети Иоан Богослов заминал да проповядва Евангелието в други градове, свети апостол Филип пострадал от нечестивците, а Вартоломей и Мариам също отишли в други страни; тогава на това място, според пророчеството на светия апостол, се появила чудотворна вода. Така се изпълнили думите на Писанието: “води ще бликнат в пустинята, и потоци - в степите. И пустошта ще се превърне в езеро, и жадната земя - във водни извори; в жилището на чакалите, дето те почиват, ще стане място за тръст и рогоз. И там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свет път”. На този извор започнали да идват не само вярващите, но и невярващите, понеже извършващите се там чудеса, подобно на гръмогласна тръба, призовавали тук всички; и всички, които пиели от водата и се миели в този извор, се изцелявали от своите недъзи и мнозина, като получили здраве, се кръстили в името на Света Троица.По това време в Лаодикия живеел един елин, чиято единствена дъщеря била няма по рождение. Нейният баща много скърбял за това и употребил много средства, за да се изцели тя от немотата си, но след като нищо не можал да постигне, изпаднал в дълбоко униние. Една нощ, като заспал на леглото си, той видял на сън ангел Божий, сияещ като слънце. Това видение му било дадено не поради това, че той бил достоен, но за да дойде чрез него до познанието на истината и заедно със себе си да обърне и други към Бога. Като видял ангела, той се изплашил, но в това време чул от него следните думи:- Ако искаш да се развърже езикът на твоята дъщеря, доведи я при моя извор, който се намира в “Херотоп”, близо до Иерапол. Дай ѝ да пие вода от този извор и тогава ще видиш славата Божия.Като се събудил, този човек се удивил от видяното и като повярвал на казаните му думи, начаса взел дъщеря си и побързал да отиде при чудотворната вода. Там заварил множество хора, които черпели от водата, кръщавали се в нея и получавали изцеление от своите болести. Той ги попитал:- Кого призовавате, когато се умивате с тази вода?Те му отвърнали:- Ние призоваваме името на Отца и Сина и Светия Дух; призоваваме на помощ и светия архистратиг Михаил.Тогава тоя човек повдигнал очите си към небето, въздигнал ръцете си и казал:- Отче и Сине и Дух Светий, Който си Бог на християните, помилуй ни! Свети Михаиле, Божий служителю, помогни и изцели моята дъщеря!След като изрекъл това, той почерпил вода от извора и я излял в устата на дъщеря си. И начаса свързаният от немотата ѝ език се развързал, за да славослови Бога, и тя ясно произнесла:- Боже християнски, помилуй ме! Свети Михаиле, помогни ми!Всички, които били там, се удивлявали на Божията сила, прославяли Света Троица и величаели помощта на светия архистратиг Михаил. А елинът като видял, че дъщеря му се изцелила, извънредно се зарадвал и незабавно се кръстил заедно с нея и с всички свои домашни, които били дошли с него. В знак на благодарност той построил над чудотворния извор прекрасна църква, посветена на името на свети архистратиг Михаил, воеводата на небесните сили. След като украсил църквата с голямо благолепие и дълго се молил в нея, елинът се върнал у дома си.В 90 година от построяването на църквата тук дошло от Иерапол едно десетгодишно момче на име Архип. Неговите родители били ревностни християни и възпитали сина си в благочестие. Архип се поселил при църквата на свети архистратиг Михаил и служел в нея като клисар. Отрокът започнал да се ръководи в живота си от следното правило: от времето, откогато той се поселил при тази църква, служейки Богу, той не вкусвал нищо от мирските ястия и питиета - нито месо, нито вино, нито дори хляб, но се хранел единствено с растящите там треви, които сам събирал и варял. Храна вкусвал само по веднъж в седмицата, и то без сол, а питието му се състояло само от неголямо количество вода. Чрез такова въздържание отрокът умъртвил плътта си и в такива добродетели той пребъдвал от младини до самата си старост, с цялата си душа приобщавайки се към Бога и уподобявайки се в своето житие на безплътните. Облеклото му било съвсем бедно: той имал само две вретища, едното от които носел върху тялото си, а с другото покривал постелята си, застлана с остри камъни. Той я покривал с вретището, за да не виждат влизащите в неговото жилище, че спи върху остри камъни; а за възглавница му служел неголям чувал, напълнен с тръни. Такава била постелята на този блажен подвижник. А сънят и почивката му се заключавали в следното: когато чувствал потребност от сън, той лягал върху камъните и бодливите тръни, така че това било по-скоро бодърстване, отколкото сън, и отдихът му бил повече мъчение, отколкото покой. Защото какъв отдих за тялото е да лежиш върху твърди камъни; и що за сън е това, когато главата почива върху тръни? Всяка година Архип сменял своята дреха: с вретището, което носел върху тялото си, той покривал постелята си, а това, което било върху постелята, обличал върху тялото си; след като изминавала една година, той отново разменял вретищата. Така, като не си давал покой нито денем, нито нощем, той умъртвявал тялото си и пазел душата си от вражеските мрежи. Вървейки по този тесен и прискърбен жизнен път, блаженият Архип зовял към Бога и се молел така:- Не ми позволявай, Господи, да се зарадвам на земята със суетна радост, да не видят очите ми никакви блага на тоя свят, и нека да няма за мен никаква отрада в този временен живот! Изпълни, Господи, моите очи с духовни сълзи, дай съкрушение в сърцето ми и благоустрой моите пътища, та до края на дните си да умъртвявам плътта си и да я подчинявам на духа. Каква полза ще ми принесе тази тленна моя плът, която е създадена от пръст? Тя е като цвят, който сутрин разцъфва, а вечер изсъхва! Но дай ми, Господи, усърдно да се трудя над това, което е полезно за душата и за вечния покой!Така, молейки се и поучавайки се, блаженият Архип станал подобен на Божий ангел, като имал небесен живот на земята. И не само за своето спасение се грижел светият, но и за спасението на другите, тъй като обърнал към Христа и кръстил много неверници. Нечестивите елини като виждали всичко това, завиждали на блажения Архип и като не можели да търпят преславните чудеса, подавани чрез светия извор, възненавидели живеещия там праведен мъж. Често те нападали свети Архип, дърпали го за косите и брадата, поваляли го на земята и го тъпчели с нозете си и след различни изтезания го прогонвали оттук. Но бидейки твърд духом, подобно на диамант, блаженият Архип мъжествено претърпявал всичко това от идолопоклонниците и не отстъпвал от светия храм, служейки на Бога в светостта и незлобието на своето сърце и грижейки се за спасението на човешките души.Веднъж нечестивите елини се събрали и започнали да говорят помежду си:- Ако не засипем със земя този извор и не убием тоя човек, облечен в рубище, всички наши богове ще бъдат унизени, поради ставащите там изцеления.След това те тръгнали натам, за да засипят с пръст чудотворната вода и да убият невинния човек - блажения Архип. Като се приближили от две страни до светото място, едните от тях се устремили към църквата и извора, а другите се отправили към жилището му, за да го убият. Но Господ, Който се грижи за участта на праведните и не ги предава в ръцете на грешниците, запазил Своя раб от тези убийци. Внезапно ръцете им се вдървили, така че те не могли дори и да се докоснат до преподобния. А от водата се явило необикновено чудо: веднага щом нечестивите се приближили до извора, от него излязъл огнен пламък, който се насочил към беззаконниците и ги прогонил далече от там. Така тези беззаконници побягнали със срам от извора и от преподобния Архип, без да му причинят никакво зло. Но те не се вразумили от това чудо: скърцайки със зъби, те не преставали да се хвалят, че ще погубят извора, църквата и църковния служител. На това място имало река, на име Хрисос, която течала от лявата страна на църквата. Беззаконниците намислили да я отбият към светото място, та изворът като смеси водите си с речната вода, да изгуби чудотворната си сила. Но когато се заели с изпълнението на злия си замисъл и насочили реката към извора, за да го потопят, тогава реката, по Божие повеление, насочила струите си в друга посока и потекла от дясната страна на църквата. И отново нечестивите със срам се върнали по домовете си.Там течали и още две други реки, които идвали от изток и протичали на разстояние от три стадия от светото място. Едната река се наричала Ликокапер, а другата - Куфос. Тези две реки се срещали при подножието на голямата планина и се съединявали, насочвайки се надясно към Ликийската страна. Вселукавият дявол внушил на нечестивите човеци зъл умисъл: той ги научил да насочат водите на тези две реки срещу чудотворното място, вследствие на което храмът на свети архистратиг Михаил би трябвало да се разруши, а водата трябвало да залее светия извор и да удави свети Архип. Местността била много удобна за насочването на водите насам, понеже реките извирали от върха на планината, а църквата се намирала в най-ниското място. Като се наговорили помежду си, нечестивците в голямо множество надошли от всичките градове в Лаодикия и се отправили към църквата. Близо до църковния олтар стоял огромен камък. От този камък те започнали да копаят дълбок и широк ров, който достигал чак до самата планина, в чието подножие реките се съединявали. След това те с голям труд прокопали ров, по който водата да може да се пусне срещу църквата и заприщили реките, за да се насъбере повече вода. Десет дена се трудили нечестивците в това суетно дело. Като ги видял какво правят, преподобният Архип паднал на земята в църквата и със сълзи се молил на Бога, призовавайки на помощ бързия застъпник - свети архистратиг Михаил, за да съхрани святото място от потопяване и да не позволи враговете, стремящи се да погубят Господнята светиня, да се зарадват.- Няма да си отида от това място - говорел блаженият Архип, - не ще изляза от църквата, но дори и ще умра тук, ако Господ допусне да бъде потопено това свято място!След като изминали десет дена и нивото на водата силно се покачило, нечестивците разкопали мястото, по което водата трябвало да се устреми по приготвения за нея път и в първия час на нощта пуснали реката срещу светия храм. А те самите се отдалечили и застанали на едно високо място от лявата страна, желаейки да видят потопяването на святото място. Водата, устремявайки се надолу, се носела със страшно бучене. Преподобният Архип, който се намирал в църквата на молитва, чул шума от водата и започнал още по-усърдно да се моли на Бога и на свети архистратиг Михаил, за да не позволят това свято място да бъде потопено и да не се зарадват, а да бъдат посрамени нечестивите врагове, за да се прослави името Господне и да се възвеличи ангелската сила и застъпничество. Тогава той запял Давидовия псалом:“Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си. Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ... На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни”.Докато пеел това, блажени Архип внезапно чул глас, който му заповядал да излезе от църквата. След като излязъл от църквата, той видял великия застъпник и пазител на човешкия род - светия архистратиг Михаил, който се явил в образа на прекрасен и пресветъл мъж, както някога - на пророк Даниил. Блаженият Архип, като не можел да издържи силата на неговия блясък, от страх паднал на земята.А архангелът му казал:- Не бой се, стани! Приближи се тук до мен и ще видиш как ще се яви силата Божия над тези води.Блаженият Архип станал и като се приближил със страх до предводителя на небесните сили, застанал по негово нареждане от лявата страна. Тогава той видял огнен стълб, който се издигал от земята до небето. А когато водата била вече съвсем близо, архистратигът вдигнал дясната си ръка и като изобразил кръстния знак над повърхността на водата, казал:- Спри там!И веднага водите се върнали назад. Така се изпълнили пророческите слова: “Видяха Те, Боже, водите... и се уплашиха”. Реките застанали като каменна стена и се издигнали нагоре, подобно на висока планина. След това архистратигът се обърнал към храма, ударил с жезъла си върху огромния камък, стоящ до олтара, и начертал върху него кръстния знак. На мига се чул страшен гръм, земята се разтресла и камъкът се разделил на две, а в него се образувал огромен пролом. Тогава архангел Михаил произнесъл следните думи:- Да бъде унищожена тук всяка противна сила и да получават избавление от всяко зло всички, които идват тук с вяра!След като изрекъл това, той заповядал на Архип да премине от дясната страна. Когато преподобният застанал там, свети Михаил гръмогласно заповядал на водите:- Влезте в този пролом!И веднага водите шумно потекли в образуваното от камъка корито и оттогава започнали да текат по този път - през камъка. Враговете, които стояли от лявата страна и очаквали да видят потопяването на светия храм, окаменели от страх. След като по този начин запазил своя храм и преподобния Архип от водите, свети архистратиг Михаил възлязъл на небето, а блаженият благодарял на Бога за това преславно чудо и прославял великия закрилник - архистратиг Михаил, заради неговото непобедимо застъпничество. Тогава всички противници се посрамили, а вярващите се изпълнили с огромна радост и като прииждали към ангелския храм и чудесния извор, те заедно с преподобни Архип въздавали хвала на Бога. От това време постановили да се празнува този ден, в който ангелът извършил чудото. Преподобният Архип преживял много години на това място, усърдно служейки на Бога и починал в мир, в 70-ата година от рождението си. Вярващите го погребали на същото място, което поради описаното чудо било наречено “Хони”, тоест потапяне, защото там водите се излели в каменната пукнатина.Следва да се спомене също и за другите чудеса на свети архангел Михаил, благодетеля на християнския род.Между Адриатическо море и планината, наричана Гарган, се намирал град Сипонт, на разстояние от 12 хиляди стъпки. В този град живеел един богат човек, чиито стада пасяли в подножието на планината Гарган. Веднъж един от воловете му изостанал от стадото и се изгубил. Дълго човекът заедно със своите слуги търсил вола и накрая го намерил на върха на планината до входа на една пещера. Разгневен и уморен от търсенето, човекът взел лък и стрела и стрелял срещу своя вол, за да го убие. Внезапно стрелата се обърнала назад и поразила стрелеца. Придружаващите го като видели това, се уплашили и като не посмели да се приближат до пещерата, се върнали в града и разказали там за случилото се. Епископът на града узнал за това и се обърнал с молитва към Бога, молейки Го да му открие тази тайна. И ето - явил му се във видение архангел Михаил и му казал, че той е избрал това място за себе си, за да го пази, и че желае често да го посещава и да помага на хората, които ще идват тук с молитва. Епископът възвестил за видението си на хората и определил тридневен пост за целия град, след което се отправил към планината, заедно със своя клир и с целия народ. Когато се изкачили на нея, те намерили в скалите пещера с тесен вход и не се осмелили да влязат вътре, а извършили молитва пред входа. Оттогава тук често започнали да идват хора и да се молят на Бога и на светия архистратиг Михаил.Веднъж неаполитанците, които били още невярващи, събрали войските си и неочаквано настъпили срещу град Сипонт, с намерението да го превземат и да го разрушат. Жителите на града били обхванати от голям страх. Тогава епископът заповядал на всички жители на града да постят три дена и да се молят за избавление от обкръжаващите ги врагове. Преди да настъпи денят, в който враговете били определили окончателно да разрушат града, предводителят на небесните сили, свети архистратиг Михаил, се явил във видение на епископа и казал:- Утре в четвъртия час на деня нареди на своите съграждани да се въоръжат и да излязат от града срещу враговете, а аз ще ви дойда на помощ!Когато се събудил, епископът разказал за това видение на всички и много ги зарадвал с предречената от Бога победа над езичниците. А когато настъпил четвъртият час на деня, се чул силен гръм и като повдигнали очите си, всички видели някакъв облак, който слизал над планината Гарган. В същото време се появили, както някога - на Синай, огън, дим, мълния и гръм, така че цялата планина се разтресла и се покрила с гъст облак. Враговете, като видели това, се изплашили и се обърнали в бягство, а жителите на града, разбирайки, че им е дошъл на помощ техният благ хранител и бърз застъпник, свети архангел Михаил, заедно със своите небесни воини, отворили градските врати и се спуснали да гонят враговете, поразявайки ги като житни класове. Те ги преследвали отзад, а свети архистратиг Михаил ги поразявал отгоре с гръм и мълнии; умрелите от мълниите в този ден били 600 човека. Жителите на Сипонт преследвали враговете до Неапол и след като ги победили с помощта на воеводата на небесните сили, тържествувайки се върнали в своя град. От това време неаполитанците, които познали крепката десница на Всесилния Бог, приели светата вяра. А сипонтийските граждани се събрали заедно с епископа и клира, и се отправили към планината, над която станало страшното явление, желаейки да въздадат там благодарение на Бога и на своя помощник - свети архистратиг Михаил, и на всички небесни сили. Когато те се приближили до входа на пещерата, намерили върху мрамора следа от неголям човешки крак, така добре отпечатана, все едно че била направена върху влажна земя. Тогава те си казали един на друг:- Ето, наистина свети архистратиг Михаил е оставил тук знак за своето посещение, защото сам той беше тук и ни избави от нашите врагове.Покланяйки се, те целували следата и извършили молебно пение, радвайки се, че имат такъв пазител и закрилник и въздавали благодарност на Бога. На това място решили да построят църква на името на свети архистратиг Михаил. Когато пристъпили към нейното построяване, архистратиг Михаил отново се явил на епископа и казал:- Не трябва да се грижите за църковно здание, аз и без вашия труд вече съм приготвил там храм за себе си. Само влезте в него. А ти утре извърши в него света литургия и причасти вярващите със светите Божествени Тайни.След това видение епископът заповядал на всички да се приготвят за причастяване със светите Тайни и тръгнал заедно с тях, възнасяйки молебни пения. Когато пристигнали на светото място, където се били отпечатали върху мрамора светите стъпки, намерили неголяма църква, подобна на пещера, която била издълбана в скалата; стените ѝ не били гладки, а таванът ѝ бил неравен: на някои места можел да бъде достигнат с глава, а на други - било невъзможно да се достигне дори с ръка. От това хората разбрали, че Бог търси в църквата не драгоценни камъни, а - чисто сърце. Престолът в тази църква бил покрит с пурпурно покривало. Епископът извършил на него света литургия и причастил вярващите с Пречистите Тайни. А в олтара, в северната страна, отгоре започнала да тече вода, която била чиста, вкусна, светена и чудотворна. Всички болни, пиейки от нея, след като се били причастили със Светите Тайни, получавали изцеление. И още много други безчислени чудеса се извършили в тази църква по молитвите на свети архистратиг Михаил. Епископът построил до църквата килии и поселил в тях свещеници, дякони, певци и четци, та в нея всекидневно да се извършва църковна служба, за слава на Бога и в чест на свети архистратиг Михаил.Ще споменем още и за чудото, станало на Атонската гора. Във времето на благочестивите български царе живял един богат и знатен човек, на име Дохиар. Той, искайки да благоугоди на Бога, пожелал да стане монах. Като взел много злато, той тръгнал за Света гора, за да посети тамошните манастири и да си потърси място, където да се посели. След като обиколил много манастири и раздал много милостиня, Дохиар излязъл от лаврата на блажени Атанасий и се запътил към Солун, вървейки по брега на морето. Тук той намерил едно много красиво място, с добра на вкус вода и с богата растителност. На това място все още никой не живеел. Мястото му се понравило много и той решил да се посели тук и да построи манастир. Като се заел усърдно за работа, скоро привел в изпълнение желанието си. Отначало построил прекрасна църква на името на свети Николай, а после построил и манастир и го оградил с каменни стени. След като установил подобаващ ред във всичко, сам той приел монашество в този манастир. Но поради множеството постройки неговото злато се оказало недостатъчно, така че Дохиар не можел да украси църквата с подобаващо благолепие. Като възложил надеждата си на Божията помощ, той си казвал:- Ако Господ Бог поиска да прослави това място, тогава Сам Той ще промисли за украсяването на църквата. Да бъде Неговата воля!Срещу Атонската гора има остров, който се намирал на разстояние един ден път по море. Там живеели пастири, които пасели добитък, тъй като на острова имало добра паша. На този остров, на необитаемо място, бил поставен висок каменен стълб. На стълба имало каменен идол, върху който на гръцки било написано: “Всеки, който ме удари отгоре, ще намери много злато”. Мнозина се опитвали да разберат дали това е истина и удряли идола по главата, но нищо не намирали. По това време се случило един момък да пасе воловете си близо до посочения стълп. Момъкът бил много разумен и грамотен. След като прочел надписа, издълбан върху стълба, той ударил идола отгоре - както правели и другите, - за да намери златото, но нищо не открил. След това помислил, че е възможно златото да е заровено в земята и когато слънцето тръгнало да залязва, отбелязъл мястото на земята, върху което главата на идола хвърляла сянка. Момъкът започнал да копае там, търсейки съкровището, но отново нищо не намерил. А на другия ден, когато слънцето изгрявало, той пак отбелязъл мястото, където свършвала сянката, хвърляна от стълба и започнал да копае там. Докато копаел, изведнъж чул някакъв звук и разбрал, че на това място е скрито съкровището. Той започнал да копае още по-усърдно и достигнал до някакъв воденичен камък, който бил толкова огромен, че дори не можел да го помести. Юношата протегнал ръката си през един отвор в камъка и намерил много злато. Тогава започнал да размисля, чудейки се какво да прави със златото.- Ако разкажа на някого за златото - мислел си той, - може и да ме убият заради него.А Бог като чул молитвите на споменатия старец, който бил загрижен за украсяването на светия храм, внушил на юношата да отиде в един от манастирите на Светата гора и да разкаже на игумена за намереното съкровище. Момъкът така и направил. Като взел няколко златни монети за доказателство, той отишъл в селото, което било на морето, и наел човек, който да го прекара до отсрещния бряг. По Божий промисъл той излязъл на пристана на споменатия новопостроен манастир, който бил наречен по името на неговия строител - “Дохиар”. Лодкарят се завърнал в селото си, а момъкът се запътил към манастира. Там той отишъл при игумена и му разказал за намереното от него съкровище. Игуменът разбрал, че това е Божие дело. Той повикал трима монаси и след като им предал това, което чул от юношата, ги изпратил да отидат заедно с него и да донесат намереното злато в манастира. Монасите се качили на една лодка и след като доплавали до острова, отишли при стълба, до който било заровено златото. Те отместили воденичния камък и под него открили котел, пълен със злато. Монасите много се зарадвали; но изконният враг на човешкия род - дяволът, който ненавижда всичко добро, вложил в едного от тях лоша мисъл и той казал на единия от другите двама:- Брате, защо да носим това злато на игумена! Бог ни го изпрати на нас. С това злато ние сами ще си построим жилища за себе си и ще си издигнем манастир.Другият му възразил:- А как ще скрием това злато?Но той му отвърнал:- Всичко е в нашата воля: ние можем да хвърлим тоя юноша в морето и тогава срещу нас не ще има никакви свидетели.Като се сговорили така, те казали за това и на третия монах. Но той, бидейки богобоязлив, им казал:- Не, братя, не дръзвайте да правите това! Не погубвайте момчето, а заедно с това - и душите си, заради златото!Но те, като не слушали неговите увещания, продължавали да го принуждават да им стане съучастник. И накрая казали:- Ако ти не се съгласиш да бъдеш заедно с нас, ние ще те погубим и теб заедно с момчето!Братът, като видял тяхното непоколебимо зло намерение, се изплашил да не би те да погубят и него и им казал:- Ако вие така сте решили, то правете, каквото искате. А аз се заклевам в името Божие, че на никого няма да разкажа за това и че не ще искам от вас злато.И така, като запечатал думите си с клетва, той замълчал. А другите взели златото и камъка, под което то било скрито, натоварили го в лодката и отплавали заедно с момчето към манастира. Когато стигнали до дълбокото, те нападнали юношата и започнали да връзват камъка на шията му. Момчето, като разбрало какво искат да направят с него, започнало с плач да ги умолява да не го погубват, но всичко било напразно: нечестивите черноризци, бидейки с окаменели сърца и златолюбиви души, не се убояли от Бога, не се умилили от сълзите на юношата и не се вслушали в смирената му молба. Като хванали момчето, те го хвърлили заедно с камъка в дълбините на морето и то веднага потънало на дъното. Това злодеяние станало през нощта. Милостивият Бог, Който погледнал от висините на горчивото ридание на невинния юноша и видял как той бил изхвърлен в морето, изпратил закрилника на човешкия род - свети архистратиг Михаил - да го вземе от дъното на морето и да го пренесе жив в църквата. Така и станало. Внезапно юношата се оказал до светия Престол, а камъкът все още бил привързан на шията му. Когато настанало време да се служи утренята, еклисиархът влязъл в църквата, за да запали свещите и да призове братята на утринно богослужение. Тогава той чул от олтара човешки глас и стенание. Еклесиархът много се изплашил и отишъл да съобщи за това на игумена. Игуменът го нарекъл “страхлив” и “малодушен” и му заповядал да отиде отново в църквата. Когато пак дошъл тук, еклесиархът отново чул същия глас и отново се върнал при игумена. Тогава игуменът сам отишъл с него в църквата. Той също чул гласа и влязъл в олтара. Там намерил юношата, който лежал близо до светия Престол, с привързан на шията си камък, а от дрехите му течала морска вода. Игуменът познал юношата и го попитал:- Какво се е случило с тебе, сине мой, и как попадна тук?Момъкът сякаш се пробудил от сън и казал:- Тия лукави иноци, които ти изпрати с мене, за да донесем златото, привързаха този камък на шията ми и ме хвърлиха в морето. Когато потънах на дъното, видях двама мъже, които сияеха подобно на слънце и чух какво си говорят един на друг. Единият каза на другия: “Архангел Михаил! Пренеси този юноша в манастира “Дохиар”!” Щом чух това, изпаднах в несвяст и не зная как съм се озовал тук.Като чул разказа на юношата, игуменът се удивил и прославил Бога, Който върши дивни и преславни чудеса. След това му казал:- Остани, сине мой, на това място до утрото, докато не бъде изобличена злобата.След това излязъл оттук и като затворил църквата, наредил на еклесиарха на никого да не разказва за това; а утренята заповядал да се служи в притвора. Освен това игуменът казал на еклесиарха:- Ако някой попита: “защо утренята ще се пее в църквата, а не в притвора?”, ти отговори, че така е наредил настоятелят.С настъпването на утрото убийците се приближили към манастира, а златото скрили на друго място. Щом ги видял, игуменът излязъл заедно с останалите братя да ги посрещне и ги попитал:- Защо вчера тръгнахте четирима, а сега се връщате трима? Къде е четвъртият?На това те отговорили с гняв:- Отче, тоя момък измами и тебе, и нас, като каза, че е намерил злато. Той нищо не можа да ни покаже, защото и сам той нищо не знае и със срам се скри някъде. Търсихме го дълго, но не можахме да го открием и се върнахме сами при тебе!Игуменът, като отвърнал на това: “да бъде волята Божия!”, тръгнал заедно с тях към манастира. Той ги завел в църквата, където лежал юношата, а от дрехата му още капела вода. Игуменът им го посочил и попитал:- А този кой е?Щом видели юношата, те се ужасили и стояли дълго време като онемели, без да могат нищо да отговорят. Но накрая, макар и против волята си, признали злодеянието си и посочили мястото, където скрили златото. Тогава игуменът изпратил по-верни братя и те донесли намереното злато в манастира. Слухът за това чудесно събитие се разнесъл по цялата Света гора. Монаси от всички манастири се събрали тук, за да видят това преславно чудо. Те съставили събор и преименували църквата на името на свети архистратиг Михаил, а на името на свети Николай Чудотворец построили друга църква. Двамата лукави убийци били прокълнати и изгонени от обителта, а третият монах, който не се съгласявал с погубването на юношата и отказал да извърши злодеяние, бил признат за невинен. Избавеният от смърт юноша се облякъл в монашески образ и станал добър подвижник и строг монах. След това игуменът благолепно украсил църквата с донесеното му злато и построил нов много красив притвор; а камъкът, с който юношата бил хвърлен в морето, бил вграден в стената, за да напомня на всички за извършеното чудо. След като игуменът се преставил, на негово място бил поставен за игумен избавилият се от удавяне монах. След като богоугодно изживял живота си и той отишъл при Господа, носен на ръце от свети архистратиг Михаил, както преди, когато бил пренесен пак от него от морето в църквата.За всичко това да прославим Отца и Сина и Светия Дух и да възвеличим во веки светия архистратиг Михаил!
 
 
Тропар:

Началниче на небесните воинства, ние, недостойните винаги те молим да ни оградиш с молитвите си под покрова на твоята невеществена слава, като запазваш нас, които коленопреклонно молим и зовем: избави ни от беди, защото си чиноначалник на вишните сили.
 
 
Кондак:

Архистратиже Божий, служителю на Божествената слава, началниче на ангелите и наставниче на хората, проси полезното за нас и велика милост, като архистратиг на безплътните.
Към раздел "Жития на светци" ТУК
Към жития на светии за месец септември ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.