В помощ на православния християнин
Сподели

ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО – ДЕН НА ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСКО СЕМЕЙСТВО И ХРИСТИЯНСКАТА МЛАДЕЖ

Към раздел "ПРОПОВЕДИ" ТУК



“Радвай се ти, която си изпълнение на
Създателевия промисъл” /из тропара на празника/

В годините преди да настъпи благодатното месиянско време в Палестина живеели благочестивите съпрузи Йоаким и Анна. Те, в преклонна възраст, измолели от Бога своята рожба Мария и от благодарност обещали да Му я посветят. Ето защо, когато Мария навършила 3 годишна възраст, била доведена от родителите си в Йерусалимския храм, където те изпълнели обета си, като я оставели в ръцете на първосвещеника Захарий, за да се възпитава и расте, телом и духом, в дома Господен.

На пръв поглед, това било един обикновен Юдейски празник, във връзка с дадено пред Бога обещание. По-късно Църквата Христова взема повод от конкретното библейско събитие, за да учреди и даде съдържание на големият християнски празник “Въведение Богородично”.
И сега ние виждаме, че от тази случка в Соломоновия храм, започва осъществяването на великата тайна, скрита от векове и родове, при която се явява силата на Божието домостроителство за спасението на човешкия род. Същността на събитието е отразена в тропара на празника, където е казано: “Днес е начало на Божието благоволение и проповядване на спасението на човеците. Дева тържествено се явява в Божия храм и предизвестява на всички Христа; към нея тека и ние велегласно да възпеем: радвай се ти, която си изпълнение на Създателевия промисъл”.

Преданието говори, че малката Мария се възпитавала в Йерусалимския храм в любов към Бога, пребъдвала в молитва и послушание, изучавала словото Божие, занимавала се с ръкоделие, и така се подготвяла за онзи съдбовен момент, когато получавайки благата вест от небето, че е определена да стане майка и вместилище на Невместимия, смирено да каже: “Ето рабинята Господня! Нека ми бъде според думата ти”. /Лук. 1:38/

Така св.Дева става вечен пример за подражание на християните, които от малки в близост до Божия храм, трябва да черпят сили за благочестив и добродетелен живот. Със своето битие св.Богородица показва на всички как трябва да живее християнина и особено, каква трябва да бъде майката в рамките на християнското семейство.. Ето защо, Църквата е отредила празника “Въведение Богородично” да се тачи като ден на християнското семейство и на православната младеж.

Семейството по начало е онази интимна форма, на живот на която човек най-напред и по най-естествен начин става член. Тук всеки получава своята битийност и започва своето физическо, и духовно развитие.В християнското семейство, като в малък свят, се поражда, за първи път, стремежа на човека към Бога и се оформят връзките му в рамките на човешкото общество. Тук, като в малка църква, детето приема св.кръщение и получава основополагащи насоки за религиозно-нравствено развитие. По този начин християнското семейство се явява като извор на живот за човека и обществото в лоното на Христовата църква.

Библейското схващане за семейството и брака е, че те са установени от Бога институции за телесно и духовно единение, за допълване на мъжа и жената за продължение, и развитие на човешкия род. Иисус Христос, въз основа на първоначалното естествена предназначение на брака, го издига до степен на свръхестествена наредба и тайнство. Единството, взаимното допълване във вярност и любов при християнския брак, св.ап.Павел приема, като символ на пълното единение между Христа и Църквата. /Ефес.5:21-33/ Това тайнствено единство, основано на взаимната любов и на свободното послушание на Христа и в името на Христа, създава типичния облик на християнското семейство.

Родителите, чрез тайнството получават, не само като съпрузи повече освещаваща благодат, но стават носители на такива дарове, които ги вдъхновяват за да създадат семейството и да отгледат и възпитат в християнски дух своите чада. Ап.Павел напомня: “И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне”. /Ефес.6:4/

По начало християнското семейство трябва да се грижи, както за физическото, така и за духовно-нравственото развитие на личността. Християнството, по своята същност, е религия на идеалното семейство. То схваща човешкото общество във формата на голямо семейство с един Божествен баща, където отделните човеци трябва да живеят като братя помежду си. Християнството се стреми да приобщи в борбата със злото, всички хора като в голямо, задружно и сговорно семейство, чрез раждането в Бога. Всеки, който иска да влезе в този нов живот, трябва с чисто сърце да приеме и да познава своя Отец, и да обича своите братя. По този начин семейството в Христа, става светилище в което най-добре се пазят вярата и нравствеността. В християнското семейство родителите са най - добрите и незаменими възпитатели на своите деца. В това отношение тяхната роля, сравнена дори и с тази на училището, е по-важна и решаваща, защото е по - интимна, свързана с чувството на взаимна любов и респект, защото започва много по-рано и трае много по-дълго.

Доколко християнското семейство ще отговори на високото си предназначение и ще изпълни задачите поставени му от Твореца, църквата, и обществото, това до голяма степен зависи от майката в него. Тя е тази, която може да създаде онази неповторима атмосфера, в която родители и деца щастливо да живеят и успешно да се трудят.

Християнката е майка на своите деца в две отношения. От една страна тя ги ражда за този свят, а от друга ги подготвя за вечен живот. Грижите за децата тя приема, като пряко и естествено задължение. Радостта на децата са нейна радост, техните страдания майката приема като свои страдания и сърцето и винаги е готово за саможертва и закрила.

Поради голямото доверие и любов, които съществуват у децата към майката, тя има възможност да упражнява въздействие над тях дори тогава, когато те, следствие на породилия се стремеж към самостоятелност, трудно приемат наставления и въздействие от други хора.

Децата са цвета на християнското семейство и на обществото. На тях се възлагат надежди, защото те са творци на утрешния ден. За съжаление, следствие на обективни и субективни причини, наблюдаваме раздвоение между млади и възрастни, между родители и деца. Като че ли единството в любовта минава на заден план и напред изплуват стремежи породени от кратковременни и нездрави цели. Рухнали кумири освобождават пространство в което настървено се наместват чужди доктрини и системи. Хората, особено младите, се оказват неподготвени и трудно откриват правилния път. Съмнението се усилва и се късат връзките с живия Бог, с вечното Битие. Човек се оказва самичък в живота, заобиколен от други, които също стоят самички.

В това състояние човек постоянно се бори със себе си и с другите, но не удържа победа, защото преминава от заблуждение към заблуждение. Той постоянно греши в това, че иска да види невидимото. Иска да знае по земно му и по човешки небесното и божественото, а това е път, който не води към Христа, път, който руши ценностната система на Неговата църква и погубва човешката душа.

Трябва да знаем, че човек приел още в семейната среда и съхранил в последствие семето на словото Божие, винаги притежава необходимите сили за противодействие на злото в себе си и около себе си. Семейство, което се ръководи от правилото:”Аз и моя дом служим на Господа”, е благодатен извор на духовно здраве, благоденствие и щастие. Общество, което се подмладява и освежава от младежи с християнски мироглед и евангелски добродетели, трайно процъфтява и се радва на мир и благополучие. Историята многократно е потвърдила тази истина.

Днешния ден е бременен. Той, така или иначе, ще роди. Питаме се: какво ще се роди? Безспорно това зависи от идеала към, който се стремим. За нас християните този идеал е Христос. При него трябва да отидем заедно със своите чеда. Това е дълг на християнското семейство. Днешния ден – въвеждане на светата Дева в храма Господен – е учреден за да ни напомня за този наш дълг. По примера на светите Йоаким и Анна да водим нашите деца от ранна възраст в църква, където да ги срещнем с Христа Спасителя. С християнски дела на благочестие и с примера на стародавните дни, да им сочим винаги Него за идеал. Само така християнинът може да изпълни своя дълг към семейство, църква и родина . Амин.
Към раздел "ПРОПОВЕДИ" ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.