В помощ на православния християнин
Сподели

Всички те са користолюбци...

Към различни теми в сайта ТУК


Автор: Свещ. Даниил Сисоев


„Не желая да бъда кръстен от свещеник, защото всичките са користолюбци, а пък проповядват нестяжание. Самите те обаче карат мерцедеси. А в Църквата всичко трябва да е безплатно! Да не споменавам и че сред тях попадат всякакви негодници, ченгета, обратни и т. н. Нима може Бог да слуша такива?”

Това е все едно да тръгнеш да се отказваш от медицинска помощ заради користолюбието в съвременната медицина. Финансовата заинтересованост на лекарите е много по-очевидна и в това е убеден всеки, който е попадал в болница. Но все пак хората по тази причина не се отказват от медицински услуги. А когато става въпрос за нещо много по-важно – здравето на душата, се измислят какви ли не причини само и само да не се отиде в църквата.

Но нека разгледаме основния тезис, че в храма всичко трябвало да става безплатно, а свещениците постъпвали противно на собствените си проповеди. Първо ще отбележим, че такова буквално твърдение не се съдържа нито в Писанието, нито в Преданието на християните. Да, на апостолите е казано „Даром получихте, даром давайте” (Мат. 10:8), но контекстът показва, че става дума за това, че самите те не бива да изискват заплащане за извършващите се чудеса, а само след един стих се казва: „работникът заслужава своята прехрана” (Мат. 10:10). Също така и патриархът днес забранява да се изисква точна сума за извършване на тайнства в смисъл, че е недопустимо те да бъдат отказвани на хора, които не са в състояние да заплатят определена сума. И болшинството от свещениците постъпват точно така, а които постъпват иначе - биват наказвани.

Но при това Сам Бог ясно говори, че свещениците се хранят от храма и от олтара (1 Кор. 9:13). Освен това в Моисеевия закон била определяна точна такса за извършването на едно или друго свещенодействие. Тъй че твърдението, че видите ли, в храма всичко трябвало да става безплатно, е взето незнайно откъде, но не е от Бога. Няма никакво противоречие между нашата проповед и живота. Такова противоречие просто е измислено. Ние съвсем не сме длъжни да се водим от глупавите хрумвания на нашите недоброжелатели. Отиди в магазина и кажи, че Маркс ти е казал, че при комунизма всичко ще бъде без пари и следователно сега трябва всичко да ти дадат безплатно. Мисля, че с такова изказване можеш да си навлечеш сериозни неприятности. А ето, в Църквата ти се опитваш да налагаш своите условия, като че всички с нещо са ти задължени. И откъде е тая увереност? Не е ясно.

Ние никога не сме призовавали всички без изключение към отказ от имуществото, както правят сектантите. Смятаме, че този отказ може да бъде само доброволен и сред нас има хора, които точно така и са постъпили. Това са монасите, които са дали обет за отказ от лично имущество. Как го спазват е въпрос на съвест, но повечето свещеници не са монаси, а женени мъже, често с много деца, така че на какво основание ти разпростираш върху тях изискванията на обети, които те не са давали? Как се очаква те да хранят децата си? Като работят нещо друго? Но погледни дневното разписанието на всеки свещеник и ще видиш, че това е съвсем нереално. Ако свещеникът работи и нещо друго, просто няма да му остане време да помага на хората. Този труд изисква колосално душевно и телесно напрежение. И всичко това трябва някак си да се компенсира.

Ние, разбира се, бихме могли и да се съгласим да не взимаме нищо за своите трудове, но при едно мъничко условие: да не сме задължени да плащаме за жилище, електроенергия и транспорт; във всички магазини да ни дават безплатно продукти и дрехи; да имаме право на отдих, както всички останали хора – ние не сме от желязо. Ако всичко това обществото ни предостави безплатно, тогава, разбира се, бихме могли да бъдем упрекнати в користолюбие, ако продължаваме и след това да искаме пари. Но след като за всичко това заплащаме сами, то на какво основание ти ни упрекваш в корист? В Стария Завет Господ заповядал да се дава на свещениците една десета част от доходите, а ние не изискваме нищо подобно и на всичкото отгоре се оказваме виновни. И откъде си взел твърдението, че за нас богатството е зло? Ние така никога не сме учили. Знаем, че грехът не се състои в нещо материално, а в привързаността към материалното. Но нима ти познаваш сърцата на свещениците и можеш да решиш, кой е привързан към имуществото и кой не? Нима ти си Съдията? Грехът не е в мерцедеса или в запорожеца, а в това дали човек се привързва към земното и може смело да се каже, че това по никакъв начин не е свързано с размера на имуществото. Може така да трепериш над копейката, както не би треперил и над милион. Да си спомним Акакий Акакиевич на Гогол с неговия шинел, който умрял заради една дрипа.

Нека си го кажем направо, зад такива разсъждения се крие обикновена завист, която днес незнайно защо се нарича чувство за социална несправедливост. А нима може да се изгради нещо върху такова подло чувство? Не, с такива думи можеш само да привлечеш Божия гняв. Да не споменаваме и че подобни разсъждения се основават на лъжа. Защото повечето свещеници съвсем не са богати, а някои, особено в селата, са под чертата на бедността.

Същото се отнася и до твоите обвинения в „обратност”, доносничество, пиянство и тям подобни. В 90 % от случаите това е просто клевета, но дори и да е истина в някои редки случаи, запитай се, откъде се вземат свещениците. От този свят, където развратът се смята за нещо нормално, милиони хора са работили в КГБ и при това те най-гръмогласно от всички ни обвиняват в собствените си грехове. При нас, ако човек е вършил такова нещо, той се срамува от това зло и се кае. А в света тези неща са едва ли не повод за гордост.

И какво значение има за теб какъв е свещеникът? Ти не си дошъл при него, а при Бога. А Той не изменя Своите слова заради човешките грехове. Свети Григорий Богослов казва така: „Ето, ти имаш два печата – единият златен, другият железен, но с еднакво изображение. Ще можеш ли да откриеш разлика във восъчния отпечатък?” Тъй че, какъвто и да е животът на свещеника, ако той е в Църквата и не е лишен от сан, то всички свещенодействия се извършват независимо от неговата праведност или грешност. Друг е въпросът, когато пред себе си имаме самозванец или човек лишен от сан, тогава неговите тайнства няма да имат никаква сила, защото той е отпаднал от Църквата, Която е Тяло Христово.

Имало такъв случай. Един монах живеел в пустинята и при него идвал свещеник да го причащава. И ето че веднъж той чул, че причащаващият го свещеник извършва блудния грях. Тогава монахът отказал да бъде причащаван от него. И в същата нощ получил откровение. Видял се да седи до златен кладенец с кристална вода, а един прокажен черпел със златно ведро вода от него. Чул се глас от Бога, Който казал: „Виждаш ли как водата си остава чиста, макар и тя да се дава от прокажения, така и благодатта не зависи от това, чрез кого се преподава”. След това пустинникът отново започнал да се причащава от свещеника, без да разсъждава праведен ли е той или грешен. Както е казал един мъдрец, токът тече и по ръждив, и по чист проводник, стига само проводникът да не е скъсан.

Тъй че и това възражение стои на гнила основа и не ти дава оправдание да не изпълниш заповяданото от Господа. Защото, ако грешният свещеник ще даде отговор за себе си пред Твореца, то това няма да избегнеш и ти! И едва ли ще ти помогнат посочванията на лошите примери, които си имал около себе си, защото Бог ще ти каже: „Той вече даде отговор за себе си, а ти защо не Ме послуша? Или смяташ, че Аз ще наруша думата Си заради изменчивостта на другиго, след като дори порядъчните хора не постъпват така?”

Какво ще Му отговориш тогава?

източник: budiveren.com
Към различни теми в сайта ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.