В помощ на православния християнин
Сподели

Вечерна молитва

Към различни теми в сайта ТУК


/автор: Митрополит Антоний Сурожки/

Пристъпваме към нощта, която на мнозина от нас ще донесе покой, ще отложим тежестите на деня, умората, тревогата, напрежението, угрижеността. Ще оставим всичко това на прага на нощта и ще влезем в забравата. Ние сме беззащитни в тази забрава; в нощните часове единствено Господ може да ни запази, да ни скрие под крилото Си. Той е силен да огради сърцата ни срещу всичко, което може да се надигне от още неочистените ни, непросветени, неосветени дълбини. Той е силен да огради мислите ни, съновиденията ни, да спаси телата ни.


Да влезем в нощния покой, но нека преди това си спомним за тези, които ще влязат в една нощ, изпълнена с тревога. В болницата или в стаята на болния има хора, които няма да заспят, защото ги боли, защото се страхуват, защото се тревожат за любимите си хора; едни ще носят заедно с тях тежестта на болестта им, а други ще осиротеят с тяхната смърт.

Има хора, които са в самотата на затвора; някои от тях са млади и някъде отвъд стените е момичето, което обичат, там са децата им, приятелите им, там е свободата; там е била и надеждата, а сега не им е останало нищо. Има затвори, в които нощите са ужасни. Там сега започват разпити, които се влачат дълги часове в сърцевината на нощта. Някого ще бият, друг ще бъде подложен на изтезания. Тези хора ще се върнат в своите килии безсилни и ще встъпят в деня, в който не ги очаква никаква радост, само страхът пред идващата нощ. Сега над тях се сключва нощта и страхът обгръща телата и душите им.


Във всички градове нощта може да бъде шумна, да бъде нощ на кръчмите, на хазартните игри, нощ на пияници, нощ, в която младежи и девойки ще загубят чистотата си; когато съпрузи, забравили любовта, обхванати само от желание, ще бъдат груби един с друг.

Има хора, които ще загубят честта си и които ще се срамуват да се събудят на сутринта. Има и такива, които се възползват от всичко това; те съблазняват, те тровят с наркотици, те се смеят с демонски смях, без да разбират, че се решава вечната им участ. Първите да пази Господ, а тези да помилва!

В тази нощ има и такива, които ще стоят пред Бога: майката до възглавницата на детето си;
жената или мъжът край умиращата си половинка, всички, които ще посветят нощта на молитва. Има в тази нощ едно момче, което на единайсет години напусна Москва, като каза на майка си: “Бог ме зове да се моля в гората”. Минаха пет години и той е сам в горските дебри, сред снеговете на лютата руска зима.

И още много, много други! В тази нощ лекарят няма да заспи, болногледачката ще се бори със съня. Съществува цял един свят на живот и страдания, на надежда, смърт…и радост, и Божествено присъствие.

И всичко е в тази нощ. Преди да се отдадем на почивка, да благодарим на Бога за всичко, което ще ни изпрати, и да помолим, докато ние спим, забравили всичко, Той да помни страдащите тела – както на болния, така и на проститутката; да помни детето и стареца; затворника, когото разпитват, и онзи, който го разпитва; възползвалият се от чуждата слабост и сломеният от своята собствена; застаналият пред Бога в пламенната си борба между живота и смъртта на света. Нека Tой спомене всички в Своето Царство и нека изпрати мир, прошка и милост. Нека самият ужас да бъде не край, а ново начало. Нека Този, Който пред лицето на предателството позна пределния ужас в Гетсиманската нощ, да си спомни за всички, на които тази нощ няма да донесе покой и отдих. Нека Той да спомене и нас, ранимите и беззащитните: предаваме се в Неговата ръка с вяра, с надежда и радост за това, че в мярата на силите си ние Го обичаме и че сме обичани от Него чак до Кръста и до Възкресението. Амин.


/Автор: Митрополит Антоний Сурожки, из книгата „Молитвата и животът“
Към различни теми в сайта ТУК
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.